Александрос Барас

превод: Иван Радоев

Веднъж на седмица
в един и същи ден,
в един и същи час определен
три кораба красиви -
„Семирамида”, „Клеопатра”, „Теодора” -
напущат точно в девет
кея
и тръгват за Бриндизи, Триест
и Пирея.

Без всякакви маневри,
без колебания
и без излишно свирене
обръщат нос
към сините далечни разстояния
„Семирамида”, „Клеопатра”, „Теодора” -
като жени добре възпитани, изискани,
без несъдържателно, излишно
ръкостискане.

Отдалечават се от кея
в девет -
винаги във девет
и тръгват за Бриндизи, Триест
и Пирея.
Отиват,
за да опушат синевата
на Средиземно и Егейско
със дима си.
Отиват да осеят със топази
от светлина водата
нощем.
Отиват винаги
със хора и багаж.

„Семирамида”, „Клеопатра”, „Теодора”
от толкова години вече
извършват тоя рейс,
пристигат в тоя ден
и заминават в тоя час определен.
Приличат на чиновници,
превърнати във хронометри,
които, ако старата врата
на подведомствената сграда
пропусне да ги види някой ден,
навярно ще се сгромоли
от изненада.
(Когато пътят е един и същ - вял, -
какво от туй, че бил море огромно
или от праг до праг в един квартал?)
„Семирамида”, „Клеопатра”, „Теодора”
от време и години вече
усещат тоя тираничен, скучен път -
да пущат котва в същите пристанища,
по същите маршрути да вървят.
Да бях аз капитан!
Да - Si j’etais roi! -
Да бях аз капитан
на „Семирамида”, „Клеопатра”, „Теодора”,
да бях аз капитан
със четири галона златни
и ако ме оставеха да плувам
по тия линии познати
толкова години -
в една красива лунна нощ,
насред водите сини,
бих се качил чак на четвъртата палуба
и както джаза свири вдъхновен
във първокласните салони,
с парадната си униформа,
със златните галони
и ордени по мене -
аз бих описал
една блестяща хармонична крива
чак от четвъртата палуба
във водата,
така - със своята позлата,
подобно падаща звезда неуловима,
като герой на смърт необяснима.