Одисеас Елитис

Одисеас Елитис (псевдоним на Одисеас Алепуделис, 2.11.1911, град Ираклион, остров Крит - 18.03.1996, Атина) е гръцки поет, преводач и художник. Роден като най-малкото, шесто дете в заможното старо търговско и земевладелско семейство на Панайоти Алепуделис и Мария Врана - и двамата от Митилини - остров Лесбос. Първите си години прекарва на остров Крит (там баща му създава преуспяващо производство на сапун) и остров Лесбос. От 6-годишна възраст заживява в Атина, където се премества и семейството му. Там завършва начално и средно образование -учи в частното училище Макри, после в Трета Гимназия. През 1923 г. пътува в Италия, Швейцария, Германия и Югославия. Учи право в юридическия факултет на Атинския университет (1930-1935), но не се дипломира. Дебютира със стихове през ноември 1935 г. в атинското списание „Неа граммата” (Нова литература) с подкрепата на Сеферис. Още с първите си произведения подписва с Елитис. Псевдонима си съставя от началните букви на гръцките думи, означаващи: Гърция, упование, свобода, красота. Участва като младши лейтенант от пехотата в Гръко-италианската война (1940-1941). След нея създава „Героична и елегична песен за загиналия младши лейтенант в Албания” (1943). След освобождението на Гърция от фашистка окупация, пише статии и обзори на литературни теми във вестник „Катемерини”. Работи в радиото (1945-1946). През 1946-1949 г. в Гърция се води гражданската война и Елитис заминава за Париж, където в продължение на четири години учи филологически науки в Сорбоната. В периода 1948 -1952 и 1969-1972 г. живее във Франция, запознава се с Брьотон, Реверди, Елюар, Цара, Пикасо, Джакомети, Унгарети, Шагал, Матис, де Кирико. Докато живее във Франция, пътува в Швейцария, Англия, Италия и Испания. След края на гражданската война се връща в Гърция (1953). Работи в радиото (1953-1954). Посещава САЩ (1961), СССР (1962), Италия (1962), България (1965). През 1965-1968 г. работи в административния съвет на Гръцкия национален театър. По време на военната диктатура, дошла на власт през април 1967 г., Елитис заминава в доброволна емиграция във Франция, където написва книгите „Цар-Слънце” (1971) и „Дървото на света и четиринадесета красота” (1971). До 1978 г. издава 12 стихосбирки. Книги: „Ориентации” (1940), „Слънцето първо” (1943), „Достойно ест” (духовна автобиография в стихове и проза, напомняща по форма православната литургия, 1959), „Угризенията на небето” (1960, Национална поетична награда на Гърция), „Мария Нефеле” (1978), „Три поеми под благоприятен флаг” (1982), „Частен път” (1990), „2 Х 7″ (кратки есета, 1996). През 1973 г. издава сборниците с есета „Открити карти” и „Художникът Теофилос”. По негови стихове изтъкнати композитори (Микис Теодоракис и др.) пишат музика. Книгата му с публицистика „Общественото и личното” се появява през 1990 г. Превежда Елюар, Лотреамон, Рембо, Пиер-Жан Жув, Унгарети, Лорка, Маяковски, Брехт, както и книга с преводи на Сафо (1984) (от древногръцки на новогръцки). Носител на Нобелова награда за литература (1979), орден на Феникса (1965), златен медал на атинското кметство. Почетен доктор на Сорбоната и Лондонския университет. Живее и твори в град Митилини на остров Лесбос - остава ереген през целия си живот. В 1984 г. излиза книгата му със стихове - „Дневник на невидимия април”, през 1985 г. - превод на „Откровението на Йоан Богослов” и сборникът „Малкия капитан Немо”. През 1992 г. са публикувани критическите му творби „Картбланш”. Умира от инфаркт. Стиховете му са превеждани на много езици.


Публикации:


Поезия:

КРАСИВА И СТРАННА МОЯ РОДИНА/ превод от гръцки: Константинос Марицас/ брой 39 април 2012

МОНОГРАМ/ превод: Марин Жечев и Михаил Берберов/ брой 62 май 2014