Евгений Семичов

превод: Дафинка Станева

***
Синкав месец зад облаче млечно се плъзна,
над реката мъгла аленей.
Вдишва Богът студа ни вселенски. Не мръзне,
а Русия, издишвайки, грей.

Пламва с огнен светлик и гори небосвода
над света ни, залутан без път.
И не ще да загине Русия, народът,
щом ги топли на Бога дъхът.

Кански вик истерици надават напразно,
пир бленуват на нашата смърт.
И кълбят се рой гарвани, хищници разни
слънцето ни да затъмнят.

Но ще крачи Русия по път многолетен,
ще достигне заветния връх,
щом измита е със светлина от небето
и съгрята е с Божия дъх.

—————————–

***

Поговори ти с мене, врано,
за светъл ден, за бащин край!
Роднина на Харон названа,
не ще те пуснат в своя рай.

Навек останките обираш
покрай човешкия ни храм.
Във времето ти нямаш мира
насам - натам, насам - натам.

На някого се пада манна
и славеев едемов мир.
На нас - все скърцащи гръкляни,
пряк път към адски лабиринт.

И нищо, че страхливци жалки
не сме. Не просим чужда чест.
Ще бъдем годни да разпалим
пак печките вселенски днес.

Къде ли дверите на рая
от нас ги скрива зла тъма.
Поговори ти с мене, врано!
Не ме обиждай ти, кума!

***
Сизый месяц за млечную тучку нырнул,
И туман над рекою алеет.
Это Бог наш вселенскую стужу вдохнул
И Россию на выдохе греет.

Полыхает костром заревым небосвод
Над унылым мирским бездорожьем…
И не сгинет Россия, покуда живет
На спасительном воздухе Божьем.

Зря кликуши истошно хоронят ее.
Пировать на костях не придется.
Понапрасно клубится над ней воронье -
Не затмит ему русское солнце.

И пребудет Россия во все времена,
Потому что на вечные лета
Светом Божьим вселенским омыта она
И дыханьем Господним согрета.

—————————–

***
Поговори со мной, ворона,
Про светлый день, про отчий край!
Тебя, племянницу Харона,
Архангелы не пустят в рай.

Всю жизнь объедками питаться,
Не нанося другим вреда.
И над рекой времен болтаться -
Туда - сюда, туда - сюда.

Кому -то с неба - Божья манна
И соловьинный райский сад.
А нам - скрежещущим гортанно -
Дороженька прямая в ад.

И хоть характером не робки,
Не застим мы судьбы ничьей.
Авось сгодимся для растопки
Вселенских пламенных печей.

Покуда райские ворота
От нас скрывает злая тьма.
Поговори со мной, ворона!
Не обижай меня, кума!