БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
БЕЗ ЗАГЛАВИЕ
Аз имам пролет, слънце, аромат,
цветя и скреж, и скърбите на есен;
зари от юг и сребърния свят
на севера, безкраен и невесел.
Аз имам меч и всички знамена
на подвига, смъртта и свободата;
богатството на всички времена,
вълшебството, небето и земята.
Аз имам дните, Бога, любовта,
море и в него остров, глух и тесен;
съмнението, бурята, смъртта,
аз имам всичко - мойта малка песен.
1929
Опръскахте със кал челото чисто,
зачернихте го с хули, клевети!
Но то през тях ще грейне по-лъчисто,
нечистата ви съвест да смути.
Що значат клевети, що значат хули
пред подвига на чистото чело?
Какво, че облак слънцето затули,
нима зад него ще угасне то?
ПЛАНИНАТА
Възправена пред мен във бяло покривало,
широка необятна планина,
сред преспи сняг, в призвездна висина,
ти тръпнеш и мълчиш - сребриста, чиста, бяла.
Но щом полюшнеш само клоните спокойни,
оронващи снега от твоята снага,
аз сещам в миг, че ти във мъдростта си знойна
отдала си се на тъга.
И тръпнеш, и мълчиш сред тишината нема,
простеняща от миг на миг с протяжен звън,
намръщила чело под свойта диадема
от бури, сняг и тишина, и сън.
РОДИНА
И тук, и там, където да погледна,
аз виждам те навсякъде една:
красавица измъчена и бледна,
охулена и цяла светлина.
И виждам те в бесилото на Левски,
и в подвига на оня дух-титан,
чрез който пей хайдушките си песни
и днеска още стария Балкан.
И любя те, и със любов синовна
живея с твойте мъки и борби,
и чувам звън от счупени окови
из твоите простори да ехти.
