ТАТКО
превод от английски: Петър Анастасов
ТАТКО
Когато идваше и тръгваше от къщи,
не те видях.
Не гледах, или сляп съм бил - не знам.
Това е моят грях.
И моят срам.
Но днес,
ти тръгваш за последен път
на път,
и виждат моите очи осиротели,
че крача редом с твоя скелет.
Запомних всеки божи ден,
когато уморен
и победен,
останал без надежда
и без вярно рамо,
крещях безпомощен и жалък: „Мамо!”
Днес плача.
И в безкрая на сбогуването кратко
студът на тоя свят проклет
сълзите ми превръща в лед.
И аз шептя и пиша:
„Скъпи татко!”
Жестока пиктография
от йероглифи вечни -
забити в тялото ми мечове.
А някъде над мене - твоят поглед строг,
светилището мое, моят бог.
Дали съм твой достоен син,
щом болката ме заслепява
и аз не виждам небосвода син,
и ястреба - стрела стремглава,
и метеорите, и крехката луна,
и раната, която
кърви на лунна светлина?
Като дете рисувах птици на мира,
а ти засели в моя свят войника.
Кутийката с куршуми - как да не надникна
в опасната й тайна? Но гълъбовите пера
обвиваха перце подир перце
сърцето ми. То беше твоето сърце.
И аз към края си отивам, татко… Там
не бих си позволил да се разминем.
И скелетът ми няма да се счупи - знам,
защото е на милион години.
——————-
——————-
КАНИБАЛСКА ЛИВАДА
Ако твоите тревички като власинките в червата се поклащат,
как мога да опиша красотата ти, ливадо страшна?
Ако меките ти почви са лакоми като стените на стомах
как да подгоня пеперудите и да играя с тях?
Цветята бели - не са ли твоите зъби безбройни?
Шафраните - не са ли твоите езици неспокойни?
А жълтите цветя - игриви мигли - те не са ли
на твоя канибалски апетит сигнали?
Боец и коня му в недрата мигом чезнат -
балончета въздушни оригва глинената бездна.
Хвани войника за ръка! Не позволявай на смъртта
едничките му двадесет години да зарови във пръстта!
Отиде си войската в намален състав. И кой заплака?
Кой наруши съня безгрижен на тревата в мрака?
Понякога човешки пръст, оголен като корен,
безмълвно ще прорастне - с пеперудка, кацнала отгоре.
Понякога войнишка шапка ще те изненада -
тя нямаше късмет да стигне до парада.
Ако революцията в затворнически дрехи полетя,
да не забравяме ливадата
с червените и белите, и жълтите цветя.
