Ахилеас Парасхос

превод: Николай Антонов

В преддверието чуждо разплакан аз заставам,
лицето ми е бледо и погледът ми - плах.
Цветче от мирта свежа аз никому не давам,
защото нямам нищо и радост не познах.

Самотно да живея - така е отредено;
по пътя на живота печален аз вървя.
Ръце пред вас кръстосвам, но не с молба смирена
и хляба аз възпявам не с клюмнала глава.

Подобно лист, отнесен от есенния вятър,
с безцелните си стъпки снова немил-недраг.
Не ме обича никой и нямам аз приятел,
защото нямам майка, защото съм сирак!

Защото нямам майка… Какви жестоки думи!
В тях има студ, тревога, и пустота, и глад!
И те ми пеят песен, изпълнена с безумие,
ужасна, страшна песен за мен и то свят!

А хиляди деца по пътищата виждам,
облечени в коприна, унесени в игра -
затуй, че имат майки аз само им завиждам -
ах, как те бих обичал аз, майчице добра!

Не свари тя, горката, дори да ме погали,
да ме целуне нежно, с безкрайна доброта.
Горко на оня, който сред хората живял е,
без да е бил целунат от майчина уста!

Завчера на полето рояк деца играха,
с тревога боязлива аз приближих до тях:
- Пуснете да подскачам със вас и аз, сирака!
- Не искаме сираци - отвърнаха със смях!

О, нека като цвете за всекиго да има
и свежест от небето, и лъч щастлив и благ -
да има всеки майка - грижовна и любима, -
пък нека аз единствен да съм сред вас сирак!