ПЪТЯТ НА ПЕВЕЦА
превод от немски: Красимира Василева
Лазурен свод прекрасен
огрява отвисоко.
Летят вълните ясни
на младостта в потока
Ний-весели младежи
от аргонавтско племе,
страната на надеждите
преследваме във времето.
На мачтата на кораба
със чаша във ръката
аз пея без умора
за свойте смели братя.
Светлее сводът летен
и залезът не гасне.
Живот - тъй мимолетен,
и толкова прекрасен!
Аз пея за горите,
за тучните долини,
за замъка в скалите
на моята родина.
Със тях богат съм, братя,
и всичко ви дарявам.
Живота без остатък
желая да раздавам.
И светли се извиват
и Дунавът, и Рейн.
Реките все се вливат
в блаженото море.