Небойша Лапчевич

превод: Ели Видева

Един голям дъб
разперен, простира ръце
и се издига
като с Икарови крила,
и задухва вятър, задухва вятър
и не помръдват образи в мислите,
подпалва искра на забравен огън,
и подпалва обхвата на есенния хоризонт,
подпалва танца на белите пеперуди

и раздвижва дете, облечено в униформа,
раздвижва времето, в което те обичах,
и раздвижва сивата пехота в дълбоката нощ,
раздвижва цвета на водата,
докато върви светът, върви светът,
зад хижата непрестанно,
в дълбините на душата ми
израства един голям дъб,
за тебе съм го обхванал,

нашата история,
разперва, простира крила…