Аполон Григориев
Аполон Александрович Григориев (16.07. (28 н.с.) 1822, Москва - 25.9. (7.10. н. с.) 1864, Петербург) е руски поет, критик, мемоарист, преводач, автор на редица популярни песни и романси. Син на дворянин и дъщеря на крепостен файтонджия. Получава чудесно домашно образование, отлично владее френски, свири на пиано и китара, после самостоятелно научава немски. Завършва юридическия факултет на Московския университет (1838 - 1842), увлича се от философия и поезия, сприятелява се с Фет, Полонски, С. Соловьов. През 1842-1843 г. завежда библиотеката на Московския университет, а от август 1843 г. е секретар на Съвета на университета. През 1843 г. дебютира със стихове в сп. „Москвитянин”. През 1844 г. заминава за Петербург. Печата критически статии в „Отечественные записки”, „Репертуар и пантеон”, „Финский вестник”. През 1846 г. в Петербург излиза единственият му приживе поетичен сборник „Стихотворения”, положително оценен от Белински. През 1846 г. се връща в Москва, сътрудничи на в. „Московский городской листок”. През август 1848 г. постъпва като учител по право в Александровския институт за сираци; в 1850-1853 г. е учител в Московския възпитателен дом; в 1851-1857 е старши учител по право в Първа московска гимназия. В края на 1857 г. с чин колежки асесор излиза в оставка. В Москва се запознава с А. Островски, двамата през 1851 - 1855 г. ръководят „Москвитянин” (кръгът на вестника включва Писемски, Алмазов, А. Потехин, Печорски-Мелников, Еделсон, Мей, Берг, Горбунов и др.). През 1856 г. „Москвитянин” прекратява съществуването си. Лишен от средства, поетът е принуден да стане домашен учител на княз Трубецкой и да замине в Италия. В периода 1856 - 1858 г. живее самостоятелно зад граница: в Италия, Франция, Германия. Пребиваването в Италия е отразено в поемата му „Venezia la bella. Дневник на странстващия романтик”. Завърнал се в Петербург (1858), редактира сп. „Русское слово” и публикува в него критически статии. Високо оценява творчеството на Лермонтов, Херцен, Тургенев. Един от най-добрите анализатори на Островски. Преподава в Оренбург (там заминава с Мария Дубровска) в кадетски корпус през март 1861 - май 1862. След разрива с Дубровска се връща в Петербург, заедно с Достоевски и Страхов отстоява идеите на почвеничеството - един от водещите критици на списанията на М. М. и Ф. М. Достоевски „Время” (1861-1863) и „Эпоха” (1864). През 1863 г. е редактор на ежеседмичника „Якорь” и сатиричното му приложение „Оса”. Публикува поемата „Нагоре по Волга” (1862), мемоарите за младостта си „Моите литературни и нравствени скитания” (1862 - 1864), написани под влияние и в полемика с „Минало и размисли” на Херцен. Негови са известните думи: „Пушкин е нашето всичко”. Превежда Софокъл, Байрон, Гьоте, Шилер, Шекспир („Сън в лятна нощ”, „Венецианският търговец”, „Ромео и Жулиета”) и др. Умира от апоплектичен удар. Погребан в Митрофаниевското гробище в Петербург (през 1930-те г. прахът му е пренесен във Волковото гробище). В 1916 г. Блок събира и издава сборник стихове на „забележителния руски поет” с бележки и встъпителна статия „Съдбата на Аполон Григориев”.
Публикации:
Поезия:
ЖЕНА/ превод: Иванка Павлова/ брой 38 март 2012
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013
