Йордан Захариев е български географ, етнограф, фолклорист, езиковед и историк, един от най-добрите изследователи и познавачи на Кюстендилския регион. Член-кореспондент на БАН (от 1937 г.). Роден е на 3.03. 1877 г. в Босилеград. Учи до първи прогимназиален клас в Босилеград, след което завършва Педагогическото училище в Кюстендил (1895). Учителства две години в родния си град. През 1897 г. записва Историко-филологическия факултет на Висшето училище в София. Учи география при проф. Анастас Иширков и възприема принципите и методологията на повлияната от западни учени Българска географска школа. Завършва специалностите география и педагогика (1901). Прогимназиален учител в Босилеград (1901-1908). Дългогодишен директор на непълната девическа гимназия (1909 - 1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922-1934). В продължение на повече от половин век провежда цикъл от проучвания на Кюстендилския край, обхващащи 159 села и Кюстендил. Кръгът на неговите изследвания е в областта на антропогеографията, етнографията, фолклора, социологията и диалектологията. Изучава бита и езика на населението, тъй като устното народно творчество все повече се забравя, а народният говор бързо губи характерните си местни особености. Книгата му „Кюстендилското краище” е първото поселищно изследване в България. Други негови по-важни трудове са: „Упътване за антропогеографски изучавания в България” (1928 г.), „Село Слокощица” (1935 г.), „Пиянец” (1938 г.), „Кюстендил. Принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове” (1938 г.), „Кюстендилска котловина” (1963 г.), множество статии. Наред с научната си дейност той е и активен културен деятел в Кюстендил. Председател на настоятелството на читалище „Братство” (1928) и актьор-любител; уредник на Градския музей (1919 и 1930); един от основателите и пръв председател на туристическото дружество „Осоговец”; председател на културно-стопанското дружество „Кюстендил” (1928). Един от тези, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини. Умира на 8 май 1965 г. в Кюстендил. След неговата смърт наследниците му даряват на Историческия музей в Кюстендил трудовете му, ръкописи, богата библиотека, награди, лични вещи и др. През 1998 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на гр. Кюстендил”.

Публикации:

За Йордан Захариев:

АКО МЕ СГАЗИ ФАЙТОН/ автор: Диана Димих/ брой 38 март 2012

ЙОРДАН ЗАХАРИЕВ - НЕУМОРНИЯТ РАДЕТЕЛ ЗА БЪЛГАРЩИНА/ автор: Благой Ранов/ брой 38 март 2012

С ПАРИ АКЪЛ НЕ СЕ КУПУВА/ автор: Благой Ранов/ брой 38 март 2012