Благой Ранов

Срещу името на Йордан Захариев в енциклопедичния речник е написано лаконично: учител, общественик, учен от национална величина - географ, етнограф, фолклорист, диалектолог, член кореспондент на БАН от 1937 г. Ще добавя - свързал трайно живота си с Кюстендил.
Какво е Кюстендил за Йордан Захариев? Макар и роден в Босилеград (на 3 март 1877 г.), той споделя, че Кюстендил за него е любов от пръв поглед, на която остава верен до края на дните си. Тук той има съдбовни срещи, които предопределят понататъшния му път на учител и учен: срещи с диарбекирския заточеник и апостол на Врачански революционен окръг Стоян Заимов, който е негов учител в Педагогическото училище; с именития кюстендилец акад. Йордан Иванов - литературен историк, археолог, етнограф,  на когото е студент във Висшето  училище в София. Двамата са негов идеал и коректив през целия му живот.

С колеги пред гимназията

Градът става пристан за Йордан Захариев, когато след подписването на Ньойския договор, родният му Босилеград заедно с още 37 селища са откъснати от майка България. До края на живота той носи болката за съдбата на „поробените земляци”.
Кюстендилският край е и необятната вселена, на която той посвещава половинвековните си научни дирения в резултат на които излизат обемистите му трудове: „Кюстендилското Крайще” (1918), монографичен труд в 653 страници - първи по рода си в България; „Каменица” (1935); „Пиянец” (1949); „Кюстендилската котловина” (1963). Тези четири големи труда не изчерпват цялата му творческа научноизследователска дейност. Той публикува още: „Упътване за антропогеографски изучавания в България” (1929), „Село Слокощица” (1929), „Кюстендил - принос към поселищно-географските проучвания на нашите градове” (1938), „Чипровци - поселищно-географско проучване с исторически бележки” (1938), „Още нещо за шопите” (1943). В тези трудове той се изявява като учен-енциклопедист, тъй като в тях са включени география, история, етнография, социология, фолклор, езикознаие. Ценни са преди всичко с това, че в тях са запазени за бъдещите поколения такива материални и културни ценности, които са вече изчезнали в резултат на бързото социлно-икономическо развитие. Още след първата си книга той е поканен за асистент в Софийския университет, през 1919 г. е поканен за уредник в Етнографския музей в София, а през 1923 г. - за началник на средното образование в МНП. Всички тези покани той отклонява, за да остане сред своите съграждани.

С колеги в парка “Хисарлъка”

А какво е Йордан Захариев за кюстендилци? В началото на 60 години на миналия век един достолепен господин на преклонна възраст редовно се разхожда в центъра на града. А хората почтително снемат шапки за поздрав и шептят: „Учителят! Директорът!” Защото това е техният учител и директор на техните деца. Човекът, който  почти четвърт век от своите 35 учителски години свързва с Кюстендилската гимназия „Неофит Рилски”, чийто директор е в продължение на 12 години.Човек с висока култура и широки научни интереси, притежаващ организационни способности и педагогически опит, Й. Захариев е изключително колегиален. Пръв сред равни - това е виждането му за отношенията между директор и учители. Към учениците е строг и взискателен, но изключително добронамерен. Под негово ръководство учителка в гимназията е била Елисавета Багряна.
Ръководеният от него педагогически колектив издига престижа на гимназията и с това, че не позволява партийни пристрастия и ежби да се развихрят в училище. За директора казват, че той служи не на властта, а на народната просвета.

80 години

„Дванадесет години аз, Йордан Захариев, ръководех тази гимназия, най-голямата в България - четем в летописната книга на училището. Това е последното ми писане, защото на 15.09. 1934 г. напускам доброволно службата, за да се предам, ако Бог ми даде здраве и сили, на моите географско-етнографски проучвания! Нека Бог ми е свидетел, през тия 12 години работих със всички сили и чиста мисъл за добрия вървеж на гимназията”.Йордан Захариев не е само учител и директор. Той е известен кюстендилски общественик. Председател е на настоятелството на читалище „Братство” (1928), един от основателите и пръв негов председател на туристическото дружество „Осоговец”(1922), председател на Културно-стопанското дружество „Кюстендил”, (1928), уредник на Градския музей (1919, 1930), театрал… Той е един от основателите на Българското географско дружество.  Ученият е сред личностите, които ръководят протестите в Босилеградско срещу прилагането на Ньойския договор и окупацията на Западните покрайнини през 1920 г. Участва в акцията на бежанците и е председател на Учредителния конгрес (1924) на Организацията на Западните покрайнини. Днес неговото име носи Професионалната гимназия по икономика и мениджмънт в града.