ИЗЧЕЗВАТ НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ СРЕД НАС

Евгений Петропавловски

превод: Красимир Георгиев

ИЗЧЕЗВАТ НАЙ-ДОСТОЙНИТЕ СРЕД НАС

Изчезват най-добрите днес, изгарят като свещи,
преливат в нищото, в тъмницата зад облак бял;
те няма да възкръснат, няма да ги върнем вече…
Пост фактум съдията висш присъда е издал,
защото техните съдби ни действат непонятно
и с множество очи следят безумния ни друм.
Гори, гори, гори пелин… И няма на земята
пирон за всеки нов Христос - единствено куршум.
Изчезват най-достойните сред нас, нетърпеливо
в незнаен миг, в незнаен час - към граници небесни.
И снимки в профил и в анфас се губят сред архива.
Но ние следваме ги с техни стихове и песни…

—————————–

УХОДЯТ ЛУЧШИЕ ДРУЗЬЯ, СГОРАЮТ, СЛОВНО СВЕЧИ…

Уходят лучшие друзья, сгорают, словно свечи,
перетекают в никуда, в тюрьму и за бугор;
и возвратиться к ним нельзя, и воскресить их нечем…
Пост фактум горний судия подпишет приговор,
поскольку равенству лучей мешают судьбы эти,
в которых множество очей у каждого стыда.
Горит, горит полынь ночей… И нет на всей планете
гвоздей на каждого Христа - лишь пуля и звезда.
Уходят лучшие из нас, до боли торопливо:
в какой-то миг, в какой-то час - к далёким рубежам.
И фото в профиль и анфас теряются в архивах.
И мы пожизненно идём к их песням и стихам…