Антиох Кантемир
Антиох Дмитриевич Кантемир (10.09. (21.09.) 1708, Константинопол, по други данни Яш - 31.03. (11.04.) 1744, Париж) е руски поет и дипломат, родоначалник на сатиричното направление в руския класицизъм. Ражда се като пето, последно дете в семейството на молдовския владетел, князя Дмитрий Кантемир и Касандра Кантакузин - дъщеря на владетеля на Влахия. По баща се счита за потомък на Тимур, а по майка - потомък на византийските императори. През 1711 г. семейството бяга в Русия, където баща му получава княжеска титла. Блестящо образован, Антиох Кантемир от дете владее латински, новогръцки, френски и италиански език, а като млад изучава под ръководството на най-добрите професори от Руската Академия на науките философия, история, физика, математика, география, право, църковнославянски. На 13-годишна възраст загубва баща си. Взема участие в събитията, довели на власт императрица Анна Йоанновна - племенница на Петър І. Руски посланик («резидент», както ги наричали тогава) в Англия (1732 -1738) и Франция (1738 - 1744 г, т. е. до смъртта си). Умира от стомашно заболяване в Париж през 1744 г., но едва през 1745 г. ковчегът с тялото му е пренесен в Русия и погребан, според завещанието му, в московския Николски гръцки манастир. Пише от средата на 1720-те г.: създава любовна лирика, превежда от френски. През 1727 г. публикува първата си книга «Съгласие» - за употребата на думите в църковнославянския Псалтир. Автор на 9 сатири, последните 4 написва зад граница. В тях изобличава пороците и невежеството. Литературната си дейност възприема като свой граждански дълг. Поради злободневността им сатирите му не са издавани приживе - те са преведени на френски и немски и публикувани в Париж и Берлин скоро след смъртта на Кантемир. На руски сатирите и другите му поетични произведения са издадени за първи път едва през 1762 г. Кантемир е автор на много поетични произведения - оди, басни, епиграми, преработки на псалми, незавършена поема за Петър I - «Петрида», преводи на Анакреон, Хораций, Боало, Волтер, на книгата на Фонтенел «Разговори за множеството светове», снабдена с подробни коментари. В творбите си използва силабическия стих, който след Ломоносов постепенно отстъпва място на силаботоническото стихосложение. Кантемир въвежда в обръщение думите идея и понятие, депутат, начало (принцип), наблюдение, естество (природа), вещество (материя). Сатиричното му творчество е оценено по достойнство от Пушкин, Жуковски, Батюшков, Грибоедов, Гогол, Белински и много други. През 2004 г. е публикуван съставеният от Кантемир и останал в ръкопис руско-френски речник - важен източник по история на руския език през XVIII век.
Публикации:
Поезия:
НА САМОЛЮБИВИЯ/ превод: Георги Ангелов/ брой 38 март 2012