Антонио Мачадо

превод от испански: Мария Горостанова

ИЗБРОДИХ МНОГО ПЪТИЩА

Избродих много пътища,
преминах толкова пътеки,
плавах в сто морета
и спирах в сто пристанища.

По всички краища видях
кервани от тъга,
високомерни и меланхолични
пияници като черни сенки,

педанти в дрехите
които гледат, мълчат и мислят
че знаят, защото не пият
виното от таверните.

Лоши хора, които вървят
и вървят, заразявайки земята…

И по всички краища срещнах хора,
които танцуват или играят
когато могат, и обработват
своите четири педи земя.

Ако пристигнат на някое място,
никога, не ги питат откъде идват.
Когато пътуват, яздят
старото си муле,

и не познават бързината
дори и в празнични дни.
Където има вино, пият вино;
където няма вино - чиста вода.

Добри хора са, които живеят,
работят, преживяват и мечтаят
и един ден като всички
почиват в земята.

ДЕТСКИ СПОМЕН

Един зимен следобед,
мрачен и студен.
Гимназистите учат. Монотонен
дъжд чука по стъклата.

Час е. На един плакат
е представен Каин
умиращ, и мъртвия Авел,
с червено петно.

Със звънец звучен и кух
гърми учителя, един старец
зле облечен, слаб и сух,
който носи книга в ръка.

И всички в детски хор
пеят урока:
хиляда пъти по сто, сто хиляди;
хиляда пъти по хиляда, един милион.

Един следобед мрачен и студен
на зимата. Гимназистите
учат. Монотонност
от дъжда в стъклата.

АЗ СЛУШАМ ПЕСНИТЕ

Аз слушам песните
от старите ритми,
които децата пеят
когато в кръг играят,
и изливат в хор
своите души които бленуват,
както изливат своите води
каменните чешми:
с монотонност
на вечни смехове,
които не са весели;
със стари сълзи,
които не са горчиви,
и говорят мъки,
мъките на любовта
от древните легенди.

На устните на децата,
песните носят
смътната история
и ясната скръб;
както чистата вода
носи приказките
на старите любови,
които никога не се разказват.

Играейки, в сянката
на стар площад,
децата пееха…

Каменната чешма
изливаше своето вечно
стъкло от легенда.

Пееха децата
наивни песни
за нещо, което се случва
и никога не идва:
смътната история
и ясната скръб.

Продължава разказа си
спокойната чешма.
Историята е заличена,
разказва скръбта.