Мевляна Джалаледдин Мохамед Руми (30.9.1207, Балх, Хорезмийска империя (сега Афганистан) - 17.12.1273, Кония, Иконийски султанат, Мала Азия (сега в Турция), е персийски (ирански) поет и суфийски шейх. Син на придворния учен богослов Мохамед ал Балхи. От 1212 г. живее в Нишапур и Багдад, където учи в медресета и получава добро образование. Поради опасения от евентуално гонение от хорезмшаха, а и от монголското нашествие, семейството бяга и се установява през 1220 г. при двора на турците-селджуки в Кония, където след смъртта на баща си (1231) Руми поема неговата школа в медресето. Учи няколко години в Дамаск и Алепо, после се връща в Кония. След среща с мистика дервиш Шамс Табризи (1244) преживява дълбока вътрешна промяна, довела го в лагера на крайните суфи - пантеисти, което предизвикало сблъсък с клерикалното духовенство, гибелта на сина му и тази на приятеля му-учител Шамс Тебризи. Създава суфийския дервишки орден „мевлеви”, ръководен после от сина му. Безследното изчезване на наставника му го насочва към поезията. Написва в стихове лирически „Диван” с касиди, газели и рубаи, „Поема за същността на всичко съществуващо” („Месневийе манави”) - поема в 6 т. (около 50000 стиха), поемата „Диван на Шамс Табризи” - посветена на Шамс от Тебриз. Проза: пантеистичен трактат „Фихи ма фихи” („Съдържащ това, което съдържа”), „Наставления” и „Писма”. Привърженик на идеализма и аскетизма. Теоретичните си положения илюстрирал с притчи, заимствани от фолклора на народите на Изтока. Творчеството му оказало значително влияние на развитието на литературата на Изтока.

Публикации:

За Руми:

РУМИ/ автор: Мохамед-Нури Османов/ брой 37 февруари 2012

ЗА ПОЕТА РУМИ И ДЕРВИША ШАМС/ автор: Анита Коларова/ брой 54 септември 2013

ДЖАЛАЛЕДДИН РУМИ/ автор: Александър Лагуновски/ брой 80 януари 2016