Размисли върху романа „Любов” от Елиф Шафак

Анита Коларова

В условията на ставащото около и в Сирия този роман придобива може би ново значение с идеята си за миролюбие. Той нашумя не само заради добрия си PR в България, а и заради умението на съвременната турска писателка Е. Ш. да проникне едновременно рационално и поетично във философията на множество религии и най-вече исляма, както и в отношенията на духовна любов, станала прицел на сплетни, между главните герои - странстващият дервиш и суфист* Шамс от Тебриз и поета Руми.

Проследен е, във вид на романизирана биография, един важен момент от живота на двамата, обогатил ги еднакво благодарение на тяхното сътрудничество и съприкосновение както с древната история, култура и литература на Изтока, така и с обикновени хора /просяци, прокажени, пияници, блудници, войници, пазванти, корумпирани кадии, бедняци и богаташи/. От историческа гледна точка налице е жива, ориенталско-социална картина от градове като Самарканд, Багдат, Коня, Кайсери, Дамаск и мн.др. в Средна Азия и Иран.

Романът „не е притча за суфизма и исляма. Това е книга за свободата да търсиш своя Бог. Това не е /само/ разказ за средновековния поет Руми и дервиша Шамс. Това е книга за мъката да откриеш път към себе си. Това не е любовен роман. Това е книга за любовта”. /Анонс на корицата/.

Мевляна Джалаледин Мохамед Руми /30.09.1207, Хорезмийска империя, сега Афганистан/- 17.12. 1273, Коня / сега Турция/ е ирански поет, чиято среща със скитащия дервиш и суфист Шамс Тебризки в гр. Коня през 1244 г. е съдбоносна. Благодарение на нея Руми се превръща от местен духовник в световноизвестен поет и мистик. Дружбата му с пламенния Шамс отключва неговите поетични заложби, за да го моделира в родоначалник на ескстатичния танц на въртящите се дервиши, с което дръзва да се освободи от всички установени правила, във Властелин в царството на Словото, в Глас на любовта:

Не съм християнин, ни юдеин, нито индуист и будист,
не съм суфист. Не съм от никоя религия и култура.
Ни от Изтока, ни от Запада…
Без място е мястото ми, безследна - следата ми…

                       Превод от английски: Емилия Л. Масларова

Използван е често срещан похват - роман в романа. Едновременно с напрегнатия разказ за срещата и сътрудничеството на Шамс и Руми на фона на кървавия 13 век в Коня /Мала Азия/, на фона на ужаса от нашествията на ордите на Чингис хан и походите на кръстоносците авторката се превъплъщава в американката Ела Рубинстайн, персонаж, играещ ролята на Човека, който търси пътя към себе си в битка със собствените си съмнения, грешки и безверие.

Няма начин да не се забележи паралела между 21 и 13 век, които, според авторката, не се различават кой знае колко много и ще „останат в историята като време на нечувани религиозни сблъсъци, културни недоразумения и всеобщо усещане на несигурност и страх от Другия”. В такива времена повече от всякога, смята тя, е нужна любов.

Романът, чийто оригинал е написан на английски език, се гради върху множество монолози и източни притчи, всяка от които носи в себе си дълбочина и многовековна мъдрост. Те се четат лесно, но леснината не означава, че трябва да се възприемат с безоблачна лекота. Незабравими са картините на тържището, на хванатата от мъжете, преоблечена като мъж блудница, влязла да се помоли в джамията, която „вярващите” искат да линчуват, на публичните проповеди на Руми и най-вече Вечерта на сема**.

Мистичният танц на дервишите, открит с няколко думи от самия Руми, на който присъства и султан Кай Хорсой с царедворците си, временно събира в едно всички присъстващи, упоени от музиката и магията на танца. Но тук си дават среща два свята - този на властта и златото, и другият - на Духа. Възхитеният султан се изправя на крака и подхвърля няколко пъти върху дланта си кадифената кесийка, която ще метне на сцената.

Простолюдието ахва от щедростта на владетеля. Но кесийката се връща по траекторията си в краката му, запратена от Шамс с думите: „Ние не танцуваме за пари! СЕМА е духовен танц, изпълняван само и единствено за любов. Затова си прибери златото, Султане! Тук парите ти не вършат работа!” Тази сцена има и възлово значение за края му. Обидата става повод да бъдат наети екзекуторите за неудобния бунтар.

/Подобно отношение към златото проявява, макар и не така предизвикателно, но категорично, най-големият български закрилник Св. Иван Рилски. Научил за чудесата му, българският цар Петър I изминава със свитата си 450 км. от Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Св. Иван Рилски не пожелава да се срещне с него, нито приема златото му. Той приема само плодовете и му се покланя отдалече. Всичко това е научно описано от акад. Иван Дуйчев в книгата му „Рилският светец”/.

Образите на Руми и Шамс са майсторски изградени, пътят, по който минава Руми към своето усъвършенстване, е дълъг, красив и мъчителен. Първоначалните знания на проповедника, който знае Корана наизуст, са книжни, /ср. Фауст на Гьоте, бел. А. К./ базирани на ума, трудолюбието и огромната му лична библиотека, в която, освен всичко останало, той работи над най-значимия труд на Авероес „Опровержение на опровержението”, където се отстояват философските възгледи на Аристотел, възприети от ислямската мисъл.

Но едва след докосването му до природата, до истински живия живот под влиянието на Шамс, у него пламва огънят на творчеството. Едва след драматичната раздяла с духовния си водач той осмисля истинското значение на понятия като „истина”, „любов”, „смирение”, „живот” „смърт”, „съдба”, „пустота” и мн. др. Пустотата - „всичко, което присъства чрез отсъствието си”.

Дали този роман няма предназначението да изиграе ролята на камъчето, хвърлено в спокойните води на езеро /доколкото нашият свят може да бъде спокоен/, предизвикало десетки концентрични кръгове? И какви ще бъдат тези кръгове? Ще дърпат надолу или ще извисяват духовно, за да видим колко далече е небето? Няма ли да удавят неопитни плувци /православни християни/, подмамени от привидното спокойствие на миролюбивия сюжет?

По страниците му срещаме преклонение пред мъдростта на Корана, откровено задълбаване в него под формата на сектантско „сладко богохулство”, но знаят ли християните, че уж мимоходом, авторката е изтървала репликата: „В Корана Исус казва : Раб съм аз на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк”? Какво мисли нашата църква за този роман? Чели ли са го светите ни отци? - все въпроси, които търсят отговор.

Философски и поетични, страниците на книгата са за образовани хора с висока култура и познания по богословие и религии. Читатели, които могат да отсеят зърното от плявата. А иначе това е книга - критика срещу фанатизма във всичките му разновидности, срещу елементарното, буквалното или практичното /на първо ниво/ тълкуване на Корана.

Шамс от Тебриз: „Пет пари не давам за ада и рая. Бих предпочел да угася огъня в ада и да подпаля рая, та хората да обикнат Бог не заради друго, а заради самата Любов”.

Миролюбивата нагласа на разумните хора яростно се отрича от войнолюбците: в монолога на един такъв привърженик на войната - Байбарс Воинът, според когото войната, големият джихад, е сърцевината на живота, се казва с възхищение:

„…откакто Каин е убил брат си Авел се водят войни, но войската на монголците е чудо нечувано. В нея има какви ли не оръжия. Всеки войник в тази войска е с тежка броня и е въоръжен с боздуган, със секира, сабя и копие. Не само това, ами носят и стрели, които пробиват ризница. /…/ Разсичат и най-твърдата кост в човешкото тяло”.

Същият с пяна на устата призовава „…да си върнем Йерусалим от кръстоносците, да не говорим пък за византийците и за съперничеството между шиити и сунити. Как можем да сме миролюбиви, при положение, че от всички страни сме обкръжени от хладнокръвни врагове?” Следва откровеното му питане: „Какво проповядва Руми във време, когато противниците на исляма /разбирай радикалния ислям, бел. А.К./ ни притискат от всички страни? Мир, моля ви се! Бездействие! Покорство!”

А ето и миролюбивите строфи на Руми, разгневили крайния ислямист:

Братко, издръж на болката. Не се поддавай на отровата
на своите желания. Успееш ли, и небето
ще се преклони пред прелестта ти…Така бодилът се превръща в роза.
И в песъчинката грейва всемирът.

В последния монолог на Руми, изречен 16 години след смъртта на Шамс, авторката е дала израз на огромната му болка за приятеля и е надникнала, въз основа на прочетените източници, в творческия процес на поета. Ето откъс от този монолог-изповед:

„Преди четири години започнах да декламирам „Маснави”. Първият стих ми хрумна един ден на зазоряване ей така, съвсем случайно, докато гледах как светлината на слънцето разрязва мрака. Оттогава стиховете се леят сякаш сами от устните ми. Не ги записвам. Затова пък Саладин*** записа най-старателно онези първи стихове. А синът**** ми направи преписи на всички. Помолят ли ме да ги повторя днес, едва ли ще успея. И в проза, и в стихове думите идват при мен на ята, а сетне си тръгват точно толкова внезапно, като прелетни птици. Аз съм само речното корито, където те спират да починат на път за по-топли земи. Започна ли да съчинявам стихотворение, никога не знам какво ще кажа./…/ Не го обмислям. И когато стихотворението е готово, отново замлъквам. Живея в тишина. И подписвам своите газели***** именно така, с Тишина. Или с Шамс от Тебриз”.

Романът „Любов”, въпреки някои крайни възгледи на суфизма, под влиянието на които е и авторката, наистина пледира за мир и равенство между хората, а ако има джихад, казват Руми и Шамс от Тебриз, то той трябва да е единствено със собственото ни его. Турция дрънка оръжие днес, но нейните интелектуалци са замесени от друго тесто и голяма част от тях, както е било и в миналото, са в затворите.

—————————–

Бележки:

*суфист-последовател на суфизма, привърженик на т.н. духовна нищета. Суфизъм-мистическо и отшелническо
течение в исляма, възникнало в 8 век.
**сема - духовен танц на въртящите се дервиши.
*** Саладин - дребен златар и светец
**** Валад, големият син на Руми. Малкият е съучастник в убийството на Шамс.
***** газели- поетична форма, типична за индийската, персийската и арабската цивилизация.

Елиф Шафак. „Любов”. Изд. „ Егмонт България,” 2012