Каролина Карловна Павлова (родена Яниш), (10(22).07.1807, Ярославл - 2(14).12.1893, село Хлостервиц, близо до Дрезден) е руска поетеса, белетрист и преводач. Дъщеря на лекаря, порусения немец Карл Иванович Яниш. В Москва, където семейство Яниш се преместват през 1808 г., баща й става професор по физика и химия в Медико-хирургическата академия. Получава добро домашно възпитание: добре познава руската и световната литература, рисува, знае перфектно много езици, рано започва да пише стихове - на немски и френски. През 1825 г. 19-годишната девойка среща в салона на княгиня Зинаида Волконска полския поет Адам Мицкевич, младите хора чувстват взаимно влечение, прераснало в любов, но богатите й роднини се възпротивяват на евентуален брак. През 1829 г. се запознава с немския учен и пътешественик А. Хумболд, високо оценил ранните й стихове на френски и немски. Ръкописът на стиховете и преводите й, предаден по-късно на И. В. Гьоте, поетът, според преданието, пазел на масата си. Яниш е забелязана и от руските поети. Стихове й посвещават Баратински, Вяземски, Язиков. Първата й книга „Северно сияние” (”Das Nordlicht”) - преводи на немски на руски песни и стихове на Пушкин, Баратински, Язиков, както и нейни 8 стихотворения - излиза в Дрезден и Лайпциг през 1833 г. Има сведения, че Гьоте одобрил преводите на поетесата преди появата им в печата и й написал писмо. През 1839 г. в Париж е отпечатан вторият й сборник с оригинални и преводни стихотворения “Прелюдии”- преводи на руски, немски, английски и полски поети на френски език. Едновременно там излиза и преводът й на френски на трагедията на Шилер “Жана д’Арк”. Преводите на поетесата са високо оценени от Ив. В. Киреевски, Белински, Катков, К. Аксаков и др. Интерес към тях проявява Балзак. През 1837 г. Яниш се омъжва за белетриста Николай Филипович Павлов. Домът им става един от московските литературни центрове. Тук идват Гогол и Лермонтов, Белински, Херцен, А. Хомяков, Ю. Самарин, Н. Огарьов, С. Шевирьов, Т. Грановски, братя Аксакови и Александър Тургенев, братя Киреевски, Фет, Я. Полонски и др. На вечерите често чете стихове и самата Павлова. През 1839 г. в “Отечественные записки” излиза стихотворението й “На неизвестния поет”, определено в рецензия на Белински като “прекрасно”. Нейните стихотворения и преводи се публикуват в “Отечественные записки” (1839 -1840; 1855-1856), “Москвитянин” (1841-1852), “Русский вестник” (1856-1860), в. “День” (1861-1862, в сп. “Russische Revue” (1863-1864), “Современник” (на Плетньов), “Библиотека для Чтения”, ” и др. През 1844 г. в Москва като отделно издание се появява романсът й на френски “Сълзите на жената”, музиката към който, посвещавайки я на поетесата, написва Ференц Лист. През 1848 г. Павлова издава романа си “Двойствен живот”, в който показва негативните страни на светското възпитание. През 1853 г. бракът й се разпада, вследствие на разоряващата семейното богатство картоиграческа страст на Павлов. В Петербург умира от холера баща й. През същата 1853 г. тя се премества в Петербург, оттам заминава за Дерпт, където се запознава с Б. Утин, студент в Дерптския университет, по-късно известен юрист и професор от Петербургския университет. За отношенията им поетесата написва единадесет стихотворения - т. н. “утински цикъл” (1854). През 1854 г. в “Северна пчела” (№ 226) се появява патриотичното й стихотворение “Разговор в Кремъл” - причина за полемика между нея и “Съвременник” (Панаев). Последвайки Утин, Павлова заминава за Петербург през 1854 г. Скоро отношенията им се усложняват и те се разделят. През пролетта на 1856 г. напуска Русия. Решението й е взето под натиска на недоброжелателството на стари познати, преследващите я кредитори и публикациите на т. нар. демократична критика. Създава цикъла “Фантасмагории” (1856-1861) - много от стихотворенията в него са пропити от любов към родината. В Швейцария се среща с художника Александър Иванов, след смъртта му публикува спомени за него (1858). През 1858 г. Павлова се заселва край Дрезден. Оказала се в тежко материално положение, тя много работи, участва в различни немски издания, пише двуактна комедия, играна с успех на немска сцена. През зимата на 1860/1861 г. се запознава с Алексей К. Толстой и превежда на немски току-що завършената му поема “Дон Жуан” (публ. през 1863 г. в Дрезден). Благодарение на застъпничеството на Толстой пред двора на Павлова като руска поетеса й е отпусната през 1863 г. пенсия. През 1863 г. в Москва излиза сборникът й със събрани стихове “Стихотворения на К. Павлова”. За последните й години е известно малко. Тя продължава да превежда на немски произведения на А. К. Толстой: трагедията “Смъртта на Йоан Грозни” (1868, Дрезден), постановката на която на Ваймарска сцена носи известност на автора; дванадесет негови стихотворения (1868, Дрезден); трагедията “Цар Фьодор Йоанович” (1869, Дрезден) и др. През 1868 г. в превод на Павлова излиза на руски трагедията на Шилер “Смъртта на Валенщайн”, а през 1875 г.- спомени за детството й. По разкази на нейни съвременници е известно, че поетесата е продължила да пише стихове и през последните години от живота си. Прекарва самотната си старост, поради недостиг на средства, в село Хлостревиц до Дрезден. Умира, вече забравена в Русия, на 86-годишна възраст. Погребват я за сметка на местната община, разпродавайки за покриването на разходите, оскъдното й имущество. За творчеството й, което има широк жанров и тематичен диапазон, е характерна вярата в руския народ и неговата съзидателна духовна сила, пише на редица исторически теми. Пише послания и елегии, сюжетни баладично-фантастични стихотворения. В любовната си лирика отхвърля стремежа на жената към светски блясък. По идейно-политическите си възгледи Павлова принадлежи към славянофилите. Късните й стихове са изпълнени с дълбок психологизъм. Положително се отзовават за поезията й Баратински, Хомяков, Язиков, Алексей Толстой, Константин Аксаков, Белински, Иван Киреевски, Шевирьов, Катков, по-късно Балмонт, Брюсов, Бели. Книги с нейни стихове излизат четири пъти през XX век в Русия - през 1915 (в 2 т.), 1939, 1964 и 1985 г.

Публикации:

Поезия:

ПРЕПОДАВАТЕЛ ХРИСТИЯНСКИ…/ превод: Георги Ангелов/ брой 37 февруари 2012

РУСКИ ПОЕТЕСИ - ХІХ ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 48 февруари 2013

СТИХОВЕ/ превод: Василка Хинкова/ брой 122 ноември 2019