СТИХОВЕ

Евгений Синицин

превод от руски: Иван Енчев

***

Ах, какъв пък - погледнете -
днеска случи се денят ни!
В нашия градец прохладен
рядко ни спохожда зной.
… Век са сякаш дните летни,
но и те са бързолетни -
значи, ние сме суетни
с глад за вечност и покой.
Ти защо сега тъгуваш?
И какво очакваш свято?
Бърз векът е,
бърз животът -
туй е факт неоспорим.
Сменяме покой за вечност
пак за днешното си лято -
затова сме ние хора,
затова живот въртим.


***

Умрял бих толкоз пъти аз
без тая топлина…
Жадувам час, макар и час -
до твойте рамена.
Навеки пленник съм ти сам -
загубих дни безчет.
Че само теб обичам с плам,
не ще повтарям вред.
Живея със надежден зов,
кръжа в света ни бял…
Любов - каква ти тук любов:
Живот! До капка. Цял.
Ти предреши една съдба. -
Живот без смърт е любовта.