Сергей Танасов

превод: Таня Танасова-Тодорова

ЕСЕН

Хладен, въздухът зимата чака.
Заредиха се дъждове.
И листата падат във мрака
като сълзи, като мигове.

Дните топли са все по-редки.
Все по-мъчно минава нощта.
Силен вятър като равносметка
реже въздуха с острота.

Есенес е дъждовно и кално.
И лежи във сърцето тъга.
Небесата ли плачат тъй жално!?
Че не знам какво да река.

И тъгувам през дългите нощи,
когато хората всички спят.
И сънувам навярно, че още
като свещи звездите горят.

—————————–

ОСЕНЬ

Стынет воздух. Спешат морозы,
И дожди, дожди на дворе.
Листья падают, словно слезы
В сентябре, октябре, ноябре.

Нынче теплые дни все реже,
Ночи хмурые все длинней.
Ветер с севера воздух режет
С каждым днем все сильней, сильней.

Осень. Осень. Дожди и слякоть.
Давит сердце немая грусть.
Будет небо грустить и плакать-
Я судить его не берусь.

Ведь я тоже грущу ночами
Когда люди спят крепким сном.
Когда звезды горят свечами
Высоко над моим окном.

26.03.2002 г.