Рафаел де Леон

превод от испански: Мария Горостанова

НУЖДАЯ СЕ ОТ ТЕБ, ОТ ТВОЕТО ПРИСЪСТВИЕ…

Нуждая се от теб, от твоето присъствие,
от твоята радостна лудост в любовта.
Не издържам да се измъчва моята тъмновиолетова
сянка без устни, от твоето отсъствие.

Нуждая се от теб, от твоята милост,
от яростта на светлината в твоя поглед;
този червен и огромен порив
който ми налагаш, любов, от покаяние.

Нуждая се от юздите на твоето благоразумие
и въпреки, че понякога гордостта ти ме измъчва
от моето място на влюбен не се отказвам.

Нуждая се от меда на нежността ти,
от метала на твоя глас, от топлината ти.
Нуждая се от теб, нуждая се.

ЧАС

Ще ми напомня за теб
всяка вечер в единайсет!…

На площада без луна от твоето отсъствие
ще изговарям твоето име
със същия трепет от първия ден
всяка вечер в единайсет!..

И макар да съм в кафене, или в театър
или на дуел, без никой да ме интересува,
ще ти се обадя - обявявам на търг моята скръб -
всяка вечер в единайсет…

И ако хората - какво ме интересуват хората -
не знаят, не разбират, не познават
какво е любовта, да се учат от моите устни
всяка вечер в единайсет…

Нежността не е облак, нито преструвка,
а кръв, песен, забрава и препятствие…
Искате така, крещейки го на ветровете,
всяка вечер в единайсет…

И ще дойде ден - чуй ме, Господи, -
че когато изговарям твоето име,
ти да си под дъжда от моите целувки
в десет, в единайсет и в дванайсет.