Иван Суриков
Иван Захарович Суриков (25.03[6.04].1841-24.03[6.05].1880) е руски поет, продължител на поетичните традиции на Колцов, Никитин и Некрасов. Роден в село Новосьолово, Угличка околия, Ярославска губерния в семейство на крепостни селяни на граф Шереметев. Бащата на Суриков служи в Москва «по търговската част», докато не става самостоятелен търговец. До 8 г. живее на селото, за него се грижат баба му и майка му. За селското си детство запазва най-светли спомени. През пролетта на 1849 заминава с майка си за Москва при баща си, който вече има собствено дюкянче за плодове. На 10 г. е даден за ограмотяване при две сестри - вдовици на търговци, които го запознават с църковни сборници, поучения на светите отци, повести, разкази и духовни стихове, прославящи живота и подвизите на родоначалниците на източното монашество, както и със стиховете на руските поети - автори на песни Ив. Дмитриев, Н. Циганов, А. Мерзляков. Така в мирогледа на бъдещия поет се сливат устното народно творчество и християнките мотиви. Чете Пушкин, Лермонтов, Колцов, Иван Никитин, Некрасов, Аполон Майков, Фет, пише стихове. През втората половина на 1850-те г. бащата на Суриков се разорява и се връща на село, оставяйки жена си и сина си под попечителството на по-големия си брат, който унижава поета и го държи в недоимък. През 1859 г. бащата на Суриков се връща в Москва и взема ново дюкянче, този път за търговия с желязо и въглища, като поетът му помага в това начинание. През 1860 г. Иван Суриков се жени за М. Н. Ермакова, която остава негов самоотвержен и верен спътник през целия му живот. През 1862 г. се запознава с поета Алексей Плешчеев, който го поощрява и с чиято помощ през 1863 г. се появява в сп. «Развлечение» първото стихотворение на Суриков, последвано от публикации в изданията «Воскресный досуг», «Иллюстрированная газета», «Дело», «Отечественные записки», «Семья и школа», «Воспитание и обучение». След смъртта на майка му през 1864 г. е принуден да излезе на квартира и да се издържа със случайни доходи: преписвач, словослагател в печатница. По-късно се връща в семейното дюкянче. През 1871 г. излиза първият му поетичен сборник, последван от издания през 1875 (със средства на мецената Солдатенков) и през 1877. В началото на 1870-те Суриков става организатор на литературните сили, води кореспонденция с «поети от руските покрайнини» и през 1872 г. събира и публикува сборника на самоуките писатели «Разсъмване». Групата поети - «суриковци» по-късно издава вестник «Бедняшка съдба» и се обединява в «Суриковски литературно-музикален кръжок», просъществувал до Октомврийската революция включително. През 1875 г. с подкрепата на Лев Толстой и др. е приет в «Обществото на любителите на руската словесност». До края на живота си е принуден да търгува със старо желязо и въглища. Годините на житейски митарства, неуспехите, полугладното съществуване подкопават здравето на поета, опитите за лечение през 1878-1879 г. не дават резултат и той умира от туберкулоза на 40 г. в Москва. Погребан е в Пятницкото гробище. В творчеството на Суриков е показана горчивата и драматична участ на бедните. Основа на поезията му е класическия фолклор, източното православие и народно-селската култура. Следовник на Колцов, той се различава в стиховете си от него по стремежа към сюжетната картина, към жанрово-сценичните елементи, към по-детайлизирани и конкретни образи. В стиховете, където лиричното начало е подчинено на повествователното, Суриков е по-близък до Иван Никитин. Това са творби за социални драми, житейски истории, пейзажни произведения, а в светоусещането на поета преобладава аскетичният колорит. Специално място в творчеството на Суриков заема историческият епос: преработката на легендарни мотиви («Садко в Новегород», 1871; «Садко при морския цар», 1872; «Богатирската жена», 1875), поемите и баладите по сюжети от руската история («Василко», 1876; «Екзекуцията на Стенка Разин», 1877). Много от стиховете му са станали народни песни - например «Рябина» се превръща в общонародна песен в трагичните години на Великата Отечествена война. Стиховете на Суриков неведнъж привличат вниманието на руските композитори: по тях създават романси Гречанинов, Кюи, Бородин, Римски-Корсаков, Даргомижски, Чайковски.
Публикации:
Поезия:
НОЩНО ПАСЕНЕ НА КОНЕ/ превод: Иванка Павлова/ брой 36 януари 2012
РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013
