Виргиния Бакалова

КЪДЕ СМЕ?

             „Всеки сам за себе си е болен.
              Всеки сам за себе си умира.”
                              Андрей Германов

Ние говорим с Миналото.
Споменът носим във длан.
И се завръщаме в Бъдещето.
Само в Настоящето
                         ние не сме.
Няма ни тук и сега.

Все летим със мечтите.
Живеем във звездния мир.
Слънцето търсим.
Търсим възторзи.
Търсим воля и сила
веригата тежка да счупим,
въжето на камъка да прегризим,
грам Доброта да намерим.
Грам Доброта, която тежи
                       „поне два воденични камъка”.

Това каза поетът
                     и тръгна на път за отвъд.

***
Една раковина понесе
                  рева на прибоя.
                  На слънцето - изгрева,
                  посипал със злато вълните.
                  На чайките - сребристия полет.
                  И грохота на вечното синьо Море.

Една раковина понесе -
                 мечтите
                            и
                 устрема.