Марко Марков

Верлибри

***
Не можеш в мрака мрак да видиш никога,
но в светлината мрак да видиш
е естествено.
Когато тръгваш, имай и това предвид.

—————————–

***
Дори камъкът,
вдигнат от земята
и вграден в зида,
има чувството,
че лети.

—————————–

***
Запитах завистливо алпиниста,
достигнал Еверест,
какво му липсва още
и за какво мечтае тайно -
но отговор така и не последва.
А знаех,
че му липсва
чувството за висина -
и че мечтае
да се изкачи
до падината Марианска.

—————————–

***
Синчецът! - късчето небе,
изпуснато от висинето
или от човката на птица
сред класовете безразлични.

Как страшно е да си помислиш,
че е плевел!

—————————–

***
За мене,
а може би и за времето,
връстници са
не тези,
          които се раждат,
а тези,
         които умират
в една и съща година.

—————————–

***
Животът му е ад
или
животът му е рай -
за този или онзи казват най-уверено.
Чистилището
е безлюдно.

—————————–

***
Ние се раждаме толкова рядко,
а умираме
толкова често -
и дори не се питаме
защо.

—————————–

***
Очна ставка! -
защо ли си припомних тези думи
ненадейно,
веднъж, когато
сам със себе си останах?

Самотният човек е минало най-вече.

—————————–

***
        На М.Поцхишвили

Убиецът
на убиеца
също е убиец,
но е по-опасен
от убития убиец:
той
може да убива
още.

—————————–

***
Искам да подаря
един ден
от живота си
на този, който умира.

Денят,
който не му достига
напълно
да се изживее.

Той вече знае
какво да направи
с него.
За разлика от мене.

—————————–

КАРАМФИЛ

Малко от изгрева,
малко от залеза -
и ти стоиш
отвесен и тънък,
чуплив и нежен,
топъл.
Пръст и криле,
корен и порив -
лудо, лудо танцуваш,
тъмнозелено стебло.

И държиш в дланта си
жарава.

—————————–

МОМИЧЕ I

Голи лакти опряло на своя прозорец,
то се взира в дълбоката нощ
и наблюдава
как питомните звезди
подивяват
в очите на момчето му.

МОМИЧЕ II

Голи лакти опряло на своя прозорец,
то се взира в дълбоката нощ
и се мъчи да отдели
невероятно дългата дума „не”
от невероятно късата
„да”.

—————————–

***
Романтичното време на табуните!…
Не за конете,
               в нозете - трепет,
               в гривите - порив,
не за конете,
               в очите - вятър,
               в зъбите - огън,
не за конете -
за конекрадците
                    тъгувам понякога.

—————————–

***
Човекът изтреби всички животни,
освен най-злите,
и в една дълга,сурова зима
вълците,
оскотяли от глад,
започнаха да се самоизяждат…
Така се роди крилатата фраза:
„Вълкът за вълка е човек”.

—————————–

***
Защо
отдалече си син,
а отблизо - зелен? -
запитах веднъж балкана.
Защото,
прошепна ми той,
отначало съм само мечта,
а после - надежда.
А после? -запитах повторно
в ръцете си с
брадва.

—————————–

***
Последни
от всички животни
ще умрат
питомците на зоопарка.
За да докажат
още веднъж
величието на свободата.

—————————–

***
Чистотата,
минала през богатство,
никак не прилича
на нашите реки
осквернени.

—————————–

***
Когато
секачът на дървета се завръща
от планината уморен,
дори
на поздрава му
не отвръщам.

—————————–

***
Все повече
          природата опазваме
в стихове,
в платна
и в звуци -
верен знак, че тя изчезва.

—————————–

ИСТОРИЯТА

Един и същ е,
един и същ е
този, който строи
и този, който събаря.

И единият,
и другият
искат само това:
топла къща,
светла жена,
уютен труд.

И още нещо.
Още нещо…

—————————–

***
Този, който говореше от трибуната
и непрекъснато повтаряше
„Аз”,
„Аз”,
„Аз”,
изведнъж се огледа
и видя,
че е сам,
и разбра,
че го няма.

—————————–

ВЕЛИЧИЕ

Умря паднал,
защото
за да се изправи
трябваше да застане поне за миг
на колене.

—————————–

ОБЩЕСТВО

Тишина…
Тишина…
Тишина…
Боже, колко богати са тези
хора!

—————————–

***
Показалецът,
който сочеше пътя на тълпата
нагоре и напред,
показалецът се сведе,
натисна две-три палави глави,
които бяха дръзнали да се изправят,
с останалите изравни ги
и пак се вдигна -
за да сочи
пътя
нагоре и напред.

—————————–

АПАРАТ

Щом има толкова знаци
указателни,
предупредителни,
забранителни,
пътят не е, не е наред.

—————————–

***
Не се страхувай от мрака,
дете!
Притисни се до мене,
спи
и насън дори се надявай.
Защото
мракът не е в тебе, дете,
не е в тебе.
И още:
той е
само отложена светлина.

—————————–

ВЕРЛИБЪР С ДВА ВЪЗМОЖНИ ФИНАЛА

С една и съща капка мастило
може да се напише
стихотворение -
и заповед за разстрел.

1/
Страшно е,
ако с нея се напише заповед за разстрел
на човека,
който би могъл да напише стихотворение.

2/
Ужасно е,
ако с нея напише заповед за разстрел
този,
който преди това е написал стихотворение.

—————————–

***
                    На Ив Клейн

Художникът стигна реката,
спря се на моста,
огледа водата -
и бавно,туба след туба,
изстиска
боите си
в нея,
като следеше как тя цветовете си сменя.
После разтвори триножник,
опъна платно,
застана с гръб към реката -
и почна
да я рисува.

—————————–

***
На писателски съюз ми заприлича
този магазин
за птици.
Пееха в захлас певците там,
в клетките си топли и уютни
песни
също
топли и уютни.
А орлите
или бяха препарирани
за музейни нужди,
или пък нанесени
в книгите червени на века.

—————————–

***
Всеки път,
когато напиша стихотворение,
аз обеднявам.
Вие го четете -
ставате ли по-богати?

—————————–

***
Вчера видях думите,
които пиша днес.
Пиша ги и имам чувството,
че съм убиец.

—————————–

***
Ако плачеш,
за да те чуе някой,
ти не плачеш,
а пееш.

—————————–

ЕПИТАФИЯ

По твоята трева
безсмъртна
аз виждам вече
стадото
преживни.

—————————–

***
Лъжепоетът
винаги закъснява.
Докато той
пише своите стихове,
народът
прави крачка напред.
Лъжепоетът
винаги пише история.
А поетът?
Как да познаем поетът?
По бялата риза, разбира се.
И по аленото цвете,
разцъфтяло
на гърба му.

—————————–

***
Ако ти прочетеш
тези стихове
и не загубиш нищо -
зле, зле съм ги писал.
Ако ти прочетеш
тези стихове
и не намериш нещо -
зле, зле съм ги писал.

—————————–

***
Всеки
има
майка.
Само творецът се ражда
от себе си:
самия себе си сътворява.
Затова умира
неоплакан.

—————————–

***
Само Поетът
може да каже приживе:
-Аз съм погребан в себе си!
Боже, колко ми е студено!

—————————–

***
Не завиждайте
на художника,
който рисува само автопортрети.
Нима не виждате,
че той е вече
без лице?

—————————–

***
Думите,
които още не са станали песни,
са по-искрени
от думите,
които вече са песни.
Но ние пеем,
за да не заплачем.

—————————–

БЛУС

Тази музика
не трябва да се танцува.
Тази музика
трябва да се пие.
На бавни глътки,
на дълги глътки,
на тихи глътки
само от двама,
само от двама.
Само тогава
усещаш как алкохола й тъмен,
тъмен и тъжен,
тъжен и нежен,
нежен и силен
танцува в телата прекрасни -
и те се сливат,
и те се сливат,
и те се сливат…

—————————–

***
Ти,
за да останеш,
вместо да посадиш дърво,
пишеш книга,
заради която отсичат
дърво.
Може би затова,
когато я разтварят,
листите й шумолят
виновно.

—————————–

***
Този хляб върху масата
не е мой.
Виното - също.
Даже масата, край която седя.
И прозореца.
И вратата.
Тук само аз не съм чужд
на себе си.
Но и това не е сигурно.
Ето моята драма.
Затова пиша.