Александър Муратов

ПРИЯТЕЛЯТ

             На д-р Димитър Чолаков Стоевски

Има толкова съкровища в света,
ала няма от приятеля по-ценно,
тоя, който със любов и доброта
от злината ме изтръгва постепенно.

Аз не съществувах за мнозина други -
бях обречен на забрава и на смърт:
щях да крея като злак ранен от плуга,
ако да не бях го срещнал в моя път.

Ако можех дълголетие му бих дарил,
назовал го бих спасител, благодетел,
но боя се - с думи би се затъмнил
блясъка на образа му светъл.

1953

СМОЛЯН

                 Харит Кисьов, майсторът на Пангаловата
                 къща, заковал върху името си дъсчица.

По-чуден град от тебе
не мога да посоча.
Ти с ведрина и прелест
обсеби моя ден:
видях старинни къщи,
покрити с тежки плочи,
и плочите цъфтяха
с оранжевия мъх.

В дворовете надничах
през каменни дувари
и стъпки отпечатвах
във уличния прах.
Изкачвах стъпалата
на сините чукари
и в халището пъстро
на пасбищата спах.

Там облаците чорли
заплитат ветровете,
бориките ги решат
със гребени от злак,
а ти в морето тихо
от светлина и цвете
белееш като кораб,
поел към светъл бряг.

Но ти не грееш само
в Пангаловата къща,
ни в китеника само
от шарки и бои.
Забрави ти съдбата
на мулето присъща
със песента на чана
и чешмяните струи.

Когато те съзиждат
добрите твои хора,
те себе си съзиждат
с отворени души
и в свойто постоянство
напомня всеки бора:
на камъка пониква
и камъка руши.

Ти тръпна като гълъб,
усетил близка пролет.
Загука над грамади
от тухли и бетон.
Жените с кротък поглед
провождат твоя полет,
усмихват се дечица
от всеки нов балкон.

Аз утре ще замина,
но дълго ще те помня,
ще те запазя древен,
ще те изграждам нов
и никой да не знае -
над името си скромно
една дъска ще ковна
като Харит Кисьов.

1964