ВИЕНСКИ КРЪСТОПЪТ
ВИЕНСКИ КРЪСТОПЪТ
На решетката -
купчина дрипи.
Човек.
Диша
влажния въздух в метрото.
Спи.
А съдбата
на тоя безскрупулен век
и на тия плещи се крепи.
Не осъждам парцалите,
лошия дъх
на прокиснато вино и глад,
а - покорния гръб,
с който носят хамалите
безпощадния свят.
Нищетата не съдя,
когато крещи
от устата на кръпките
и обувките скъсани.
Нищетата е грозна,
когато мълчи
и не стяга света
на ръцете си в пръстена.
ДОСАДА
…Защо е тъй:
годините се нижат
с предълги дни и с мигове тъй кратки,
забравяме безгрижие и грижи,
познатото отхвърляме с догадки
и спомените бавно се обличат
в одежда недокосвана и чужда;
с годините досада в нас събужда
това, което страстно ни увлича
и миналото става тъй далечно,
че нови сме в началото и в края,
отричам, че има нещо вечно,
а вечно е, че никога не знаем
защо е тъй…
Виена’57
ВОЙНИШКО ГРОБИЩЕ
Равнини. И могили, могили.
Дим над къщи. И дим над лъки.
Петолъчки. И кръстове гнили.
Смърт! Зад девет студени реки.
Първи сняг. Заблуден и случаен.
Откъде ли е долетял?
Пада тихо. Невикан. Незнаен.
Пада бял в коловозната кал.
Посивява земята. Студена.
Пълна с грижи и семена.
Свети залезът с отразена
и безпомощна светлина.
Ветровете са мъртви. Далече
островърхата кула звъни.
Пада сляпа и глуха вечер
над могили, над равнини.
Все си тръгвам. И все се връщам.
Неотблъснат и неприет.
Нося мъка и тя ме превръща
в капка дъжд, в люспа сняг, в късче лед.
Пейч, 1957
У ДОМА
У дома!
Това е пътят край комините,
още небелосани.
У дома!
Това е тръпката преминала
пред врата отлостена.
У дома!
Това е питата замесена
по петляно време!
У дома!
Това е майка ми, надвесена:
- Повечко си вземай!
МОНОЛОГ НА СЪЧИНИТЕЛЯ
„Всичко в тоя свят е съчинено,
няма вече истински неща,
първата целувка се променя
в спомените чак до старостта.
Ходят хора в съчинени дрехи
все по съчинени градове
и поети разни за утеха
се пресъчиняват в стихове.
Пият съчинени питиета,
любят съчинената жена
и за невидените планети
имат съчинени имена.
Съчиняват подвизи различни,
съчинена низост ги гнети,
зли, добри или пък безразлични -
съчинени хора виждаш ти.
Между тях и аз съм съчинител,
съчиних и съчинеността,
за да я превърна в обвинител,
който ще пресъчини света!”
СЛЕД ОКОЛЧИЦА
Умират рано нашите поети,
живота им е кратък като стих.
Не ни оставят книги, а завети
и теб, Българийо, светая из светих!
И в радост, а и в скръб сме скудословни,
орем и сеем своите бразди,
но често жънем бурени отровни
от старите и новите вражди.
Прегазена от хиляди копита,
земята се научи да мълчи,
за нищо да нехае, да не пита,
защото всеки отговор горчи.
Със селски ум тук хората разбират:
живее се веднъж, веднъж се мре!
Затуй смъртта си никой не избира,
а чака тя да си го избере.
Око във кръв е залезът над Тракия.
Реките ни са синини от бич.
А жертвите ни - вижте колко макове
и вижте колко плачещи върби!
Омразата ни учи да обичаме.
Смъртта ни дава пример за живот.
И сякаш недолюбено момиче,
все в черно ходи нашия народ.
По дяволите живите поети,
които пишат мъртви стихове!
Високо е Околчица. Тя свети
над всички преуспели градове.
БЕЛИ НОЩИ
Отнякъде извира мека,
необяснима светлина
и ми е хубаво и леко
като в прегръдка на жена.
С разтворени очи сънувам.
Говоря само в стихове.
Звездите слизат ниско, плуват
като реални светове.
И всичко, всичко е до болка
въздушно леко. И трепти
Нева, графичната тополка,
почти заспалите брези.
Дали е вятър сред брезите,
или е плясък на вълна?
Шумът от късна нощ се вплита
в замряла дневна светлина.
И бяло в бялото потъва.
И странни като тая нощ,
хипнотизирани два лъва
лежат на каменния мост.
Не съм на себе си, не крия!
Без залези и без зори,
душата светла на Русия
завинаги ме покори.
Ленинград, 1962
ИЗТРИТИ НАДПИСИ
На Явор
І.
Ако искаш да станеш моряк,
обикни първо бряг,
после - флаг,
и тогава - морето!
ІІ.
От бързите вземи задача,
от бавните събирай ум,
цени по пътя всяка крачка,
пази се не от бой, от шум!
ІІІ.
Общо дело свързва ни с познания,
обща участ - с близкия, с приятеля,
ала от водата ни спасява,
който вече знае как се плава!
ІV.
Вярвай само в почтения -
той остава в бедата;
пред заробващи „гении”
предпочитай тълпата!
ВИЕТНАМСКИ ПЕЙЗАЖ С ДЕТЕ
Дърветата са изгорели
като рисувани с графит.
Тревата - тъмна.
Почернял е
от кръв
и каменният зид.
И някакви крачета -
боси
и рахитични от глада -
пристъпват
като два въпроса
за бъдещето на света.
ДРЪЖ СЕ, ГЪЛИВЕР!
И стана все по-трудно да опазиш
един-единствен ден от младостта -
така да любиш и така да мразиш,
непобеден от дребните неща!
Усещаш: в лилипутски плен те връзват
със собствените ти коси. Мълчиш.
Уплаши се от болката. Не дръзна,
докато можеше, да се освободиш.
Земята никога не е била тъй близко!
Загубил сянката си, с целия си ръст
сега към нея ти ще се притискаш,
пръв ще улавяш всеки земетръс.
Ще се опазиш. Ще просъществуваш.
Ще казваш тихо, че света е чер.
А върху теб мухите ще танцуват,
защото са крилати, Гъливер!
НЕ СЕ ОСТАВЯЙ!
Има хора,
които ръждясват пред очите ни
като котви, извадени от океана
за украшение на кръчми.
Тогава
даже белегът от бурите
събужда съжаление.
Не се оставяй!
ВМЕСТО ЛЕТОПИС
За да си върна миналото,
аз се вглеждам в теб.
Обратно времето протича в нас.
Сърцата ни са като стъклениците
на древния египетски часовник.
Взаимно се ограбваме, за да догоним
отлитащия миг.
Не разпилявай пясъка!
СЕВЕРЕН ГРАД
Върху жълтия вече тапет
са повехнали всички лалета.
А навънка - фламандско небе,
изподраскано с черни лалета.
В бара - блус.
Зад прозорците -дъжд.
Свечерява се мъртво и бавно.
В мюзикбокса съзрях изведнъж
две червени очи на удавник.
Всичко лепне.
В коктейла - жълтък:
плава,
както навънка луната.
Не изтегля тук зимата лък.
Не рисува цветя по стъклата.
В ТИШИНАТА
В нощта, в покоя, в облака, в луната
е скрита нежна музика. Мълчиш,
а сякаш разговаряш с тишината,
напрегнат си, за да я уловиш.
Но тя ти се изплъзва, тя се губи,
отскубната от чувството, трепти.
И този свят престава да е хубав,
макар че се променяш само ти.
Денят бе тъй несправедлив и сложен,
с разчетени минути и слова.
Ти беше прав, но беше невъзможно
да го докажеш с твоите права.
И ето те - разбиращо потиснат,
ти ставаш част от тази тишина,
разкъсана в нощта от гласни мисли,
от неми думи страшна през деня.
