АТТАР
превод: Литературен свят
ИМЕ И ПРОЗВИЩЕ НА АТТАР
Името на Аттар било, несъмнено, Мохамед, тъй като не само многобройните автори на тазкири, но и самият Аттар се нарича Мохамед:
Мохамед се казвам, и това също
завърших като Мохамед, о, драги мой!
Прозвището на шейх Аттар несъмнено било и Фарид уд-Дин, тъй като не само историци и автори на антологии го споменават по този начин, но и на първата и последната страница на прекрасния ръкопис на газели и касиди на Аттар, пазещ се в библиотеката на меджлиса на ислямския съвет, написан през 682/1283-84 г, т.е. 65 години след деня на мъченическата му гибел, той фигурира като Фарид уд-Дин. Освен това, сам шейх Аттар в много свои касиди, газели и маснави понякога се нарича Фарид, което е съкратена форма на Фарид уд-Дин.
ГОДИНА НА РАЖДАНЕ И СМЪРТ
Годината на раждането и смъртта на Аттар не е известна с точност. Авторите на антологии сочат различни дати.
На основата на различни мнения може да се каже, че Аттар се родил около 540/1145-46 г. и загинал с мъченическа смърт по време на нападението на монголите срещу Нишапур през 618/1221-22 г. Така че шейх Аттар е живял приблизително 80 години и това съответства на изказванията на самия поет.
В стихотворенията си той споменава за възрастта си, започвайки от тридесет до седемдесет и повече години.
Шейх Аттар молел Бога да загине така:
„О, Боже! Вземи душата ми, когато съм в поклон по време на молитва,
за да ридая с кървави сълзи и окаляно чело.”
И може би е случайно съвпадение, че загинал с мъченическа смърт, т.е. ридаейки с кървави сълзи и с окаляно чело.
Той се родил в град Нишапур или в село Кадкан, в едно от големите села на Хорасан (в Иран), близо до Нишапур. Явно до началото на събитията с огузките турци Аттар живял в древния град Нишапур и последните години до смъртта си живял в новия Нишапур или Шадйах и е погребан там.
Понастоящем мавзолеят на Аттар в Нишапур е място за поклонничество на любителите на творчеството му.
ЖИВОТЪТ НА АТТАР
Шейх Аттар имал аптека, в която лекувал болните и ежедневно много хора го посещавали.
В града ни се разболя стиснат човек.
който не искаше да дава от кесията си динари.
Един от благородните хора ме помоли
да му дам микстура.
В аптеката идваха петстотин души,
които всеки ден ми показваха пулса си.
Две от известните си книги «Мосибат-наме» (”Книга за бедствията”) и «Илахи-наме» (”Книга за богословието”) Аттар започнал да пише в аптеката.
Той имал не само аптеката, в която ежедневно идвали около петстотин пациенти и му показвали пулса си, но явно е бил осигурен човек. Както сам пише, бил независим и имал всичко, което трябва.
Именно поради материалното си благополучие шейх Аттар запазил благородството си, не писал хвалебствени оди и така успял да се предпази от различни унижения.
ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА АТТАР
Сред многобройните книги, които му се приписват, има произведения, написани от него - това са книгите, за които Аттар споменава в произведението си «Хосров-наме».
Произведенията, безусловно, отнасящи се до Аттар, са следните:
1. «Мосибат-наме» (”Книга за бедствията”).
2. «Илахи-наме» (”Книга за богословието”).
3. «Асрар-наме» (”Книга за тайните”).
4. «Мухтар-наме» (”Книга за пълномощията”).
5. «Макамат-е тойур» (”Спирки на птиците”), («Мантик ут-тайр» “Езикът на птиците”).
6. «Хосров-наме» (”Книга за управниците”).
7. Диван-е газалипйат ва косайед.
8. «Джавахир-наме» (”Книга за ювелирните изделия”).
9. «Шарх-е алгаб» (”Коментари за прозвищата”).
Ако добавим към този списък и книгата «Тазкират ул-оулийа» (”Антология на светците”), написана в проза, броят на произведенията му ще достигне десет.
Книгите му «Джавахир-наме» и «Шарх-е алгаб» не са стигнали до наши дни.
Гореспоменатите шест маснави, «Диванът» с газели и касиди на поета обхващат 50 хиляди бейта.
В «Дивана» му има 822 газели и 30 касиди. Така че са загубени негови 128 газели и 70 касиди.
Сред другите многобройни книги, приписвани на Аттар, някои от тях, както е доказано, не могат да принадлежат на перото на шейх Фарид уд-Дин Мохамед Аттар Нишапури, а авторството на Аттар на някои е много съмнително и не може с точност да се каже дали са негови. Изследователите трябва да изяснят това въз основа на проучените ръкописи.
ЛИТЕРАТУРНОТО ПРОЗВИЩЕ НА АТТАР
Шейх Аттар понякога се наричал Аттар, понякога - Фарид.
Във всички касиди, газели и маснави срещаме тези два прозвища. Вероятно за запазването на размера на стиховете понякога си е избирал името Аттар, а понякога - Фарид.
(със съкращения)
Из „Мъдреците на Изтока”, Махачкала, 2009
