Шейх Фаридаддин ад-дин Мохамед ибн Ибрахим Аттар (псевдоним на Абу Хамид Мохамед ибн Аби Бакр Ибрахим (или ибн Саад ибн Юсуф)), (Нишапур, Иран, около 1142 - Нишапур, 1220 г.) е ирански (персийско-таджикски) поет и суфи-мистик, автор на многобройни поеми и газели. За година на раждането му изследователите определят 1119, 1136, 1150. Шиит по вероизповедание. Роден в семейството на състоятелен фармацевт, учи в медресе в Мешхед, пътува до Египет, Туркестан, Индия, после наследява дейността на баща си в Нишапур, но след среща с дервиш се отказва от търговията и сам става дервиш, много пътува. Според едно предание е изгонен от Нишапур за поемата си, посветена на четвъртия халиф Али „Проява на чудеса”. Оставя огромно творчество, от което са запазени около 30 произведения. Автор на известната „Мантик ал-тайр” („Mantik attair” - „Разговор на птиците”) - поема от 4600 двустишия. „Мосибат-наме” („Книга на страданията”), „Мухтар-наме” (биографии на шейхове), „Диван” (лирически стихотворения), „Тадхират ал-Авлия”, („Texkiret al Ewlia” - „Биографии на светци”), „Проява на чудеса”. Не е писал панегирици, поради което на стари години е бездомен странник. Рязко осъждал тиранията и социалната несправедливост. Според една версия загива на преклонна възраст по време на превземането на Нишапур от монголските войски на Тулуй - четвъртият, най-малък син на Чингисхан, след нахлуването на монголите в Иран.

Публикации:

Проза:

ФАТАЛНОТО ДЪРВО/ брой 35 декември 2011

За Аттар:

АТТАР/ автор: Абузар Ебрахими Торкаман/ брой 35 декември 2011