РУБАИ
превод: Найден Вълчев
***
Във чашата скръбта си ще удавя,
развод ще дам без ни една сълза
на ум, на вяра и ще се оженя
за щерката на витата лоза.
***
Бях жаден за познания и май че всичко
от този свят неразгадан бях разгадал.
Седемдесет и две години го проучвах,
да разбера, че нищо май не съм разбрал.
***
Красавице неземна, ела да дигнем чаши,
две кани да изпием с веселие и смях,
преди да сегнат утре тук кани да изпичат
от нашите останки, от тленния ни прах.
***
Светът е като пръстен. По него непрестанно
познания и вяра е трупал всеки век.
Най-светлото от всичко по този кръгъл пръстен
е камъчето ценно - безценният човек.
***
От памти век небето тъй се е въртяло.
Внимавай къде стъпваш със прашни ходила,
че тази пръст под тебе, че този прах, човече,
зеница на момиче е някога била.
***
Кажи, небе, защо подлеца с хиляди блага даряваш,
а караш честния да си купува хляб срещу залог?
Кажи защо си тъй бездушно и така несправедливо,
та ме заставяш клет да плюя с гняв
към свода ти висок?
***
Кога душите ни напуснат своите тела
в праха на мъртвите ще легнем, мъртви като тях.
След много дни за следващите мъртви ще пекат
червени тухлички от твоя и от моя прах.
***
О, Господи, прости на моето сърце,
на виното подвластно!
Прости на моята душа,
която тъне във пиянски мрак!
Прости на моите нозе,
които все към кръчмата ме водят!
Прости на моята ръка, която чашата надига пак!
***
От земните недра, та до зенита на Сатурн
разнищих вечните потайни тайни на света.
Развързах всичките вселенски възли до един.
Оттъмна ми се само възелчето на смъртта.
***
Безпаметно пиян, разбих гледжосаната кана.
Утихна кръчмата и чух как тихо тя шепти,
как от под масата със чирепите си ми вика:
бях също като теб. Ще станеш като мене ти.
***
Ако ми бе подвластен скрижалът на съдбата,
аз бих го пренаписал черта подир черта.
Премахнал бих тук всяка тъга и скръб, и горест,
бих вдигнал до небето звъна на радостта.
***
Щом нищо днес не става, тъй както го желаем,
какво ли ще е утре, когато си отидем?
Угасваме в пустините, скърбим и ни боли,
че трябва да си тръгваме, а късно сме дошли.
***
Когато падна като птица поразена,
когато рухна ничком в нозете на смъртта,
от моя прах не друго, кана направете
и жив ще съм, щом бъде със вино пълна тя.
***
Щом не по волята на мъдреците въртят се небесата -
дали са седем и дали са осем, е все едно за нас.
Умрем ли - все едно е дали мравки
ще ни гризат във гроба,
или в пустинята ще бъдем стръв за зъбата вълча паст.
***
Ако бях Бог - това небе бих сринал,
създал бих вис, под чийто висоти
човешките надежди да се сбъдват,
да се постигат хорските мечти.
***
Понякога излиза някой и извиква: - Това съм аз.
С богатства и злата се хвали и повтаря:
- Това съм аз.
И баш когато всичко му е натъкмено, в незнаен час,
смъртта изскача от засада и му казва:
- Това съм аз.
***
До този миг небето никой не излъга.
Ни черната земя. Ни гроба. Ни смъртта.
Гордееш се, че те пропуснаха. Не бързай!
Ще дойде ден и ти да легнеш под пръстта.
***
Палатът, в който в пирове живя Бахрам, сега е
развалина. Приют лисичи е, уви.
Бахрам, ти който с ласо диви зверове ловеше,
видя ли как смъртта и теб те улови?
