ВЕЗНИ – І
Верлибри
***
Аз руша живота си несретен
и се вглеждам в топлите руини
с любопитство.
Като онова дете, което
разглобява своята играчка
механична,
за да види
кой се крие в нея -
без да мисли
как ще я сглоби отново.
***
Умря мама.
Умря татко.
Умря сестра ми.
Всички мои близки
умряха.
И сега съм страшно беден:
имам само
цялата
земя.
***
Една вечер
съвсем ясно дочух
как някой
вика моето име -
а наоколо нямаше никой.
И си спомних:
някога
мама ме викаше така,
после ми казваше:
„Стига с тези игри!
Я се виж колко си мръсен!
И си се бил при това!”
Помислих си:
мама вече отдавна я няма,
а аз
не съм се променил оттогава.
Само дето
отвикнах съвсем да се бия.
И ме боли от това.
***
От години гледам те, строителю!
С камъка се бориш вдъхновено -
чукът ти
ехти върху длетото.
И така от знаме чак до знаме.
От години гледам те как вечер
прекосяваш парка, преминаваш
покрай камъка на политици
и поети.
И така от знаме чак до знаме.
Вечер
зрее в мен тъга необяснима.
***
За да се извисиш,
трябва да те има
и под земята -
това ми каза веднъж
дървото.
***
В полето,
сред житата
някога те обладах -
и ти заплака.
Сега
разчупвам хляб върху трапезата,
а в мен
цъфти синчец.
***
Поне за един човек
искам да бъда жив,
когато умра.
Но това ще стане,
ако поне за един човек умра,
додето съм жив.
***
Солена е сълзата
и горчива.
Но защо
тя жаждата ни утолява
най-добре?
***
Плача, езеро, понеже
аз край теб съм
само бряг.
И не зная кой ще бъде
бряг
на моята сълза.
***
Тази вечер
внезапно
видях своята сянка.
Познах я.
И заплаках.
Защото
тя не ме позна.
***
Отминавах го
винаги
нехайно и без поздрав.
Ала днес съзрях
звяр
в очите му.
И разбрах,
че е човек.
И го поздравих
с очи.
***
Добрият човек
е добър
и спрямо подлеца.
Затова по лицето
на добрия човек
винаги има
вина.
***
Това обло,
това чисто,
това леко камъче
някога е било
канара.
Това камъче
ми е братче- близначе.
***
Странно,
но е факт:
Колкото повече вървя към себе си,
толкова повече се отдалечавам.
***
А може би съм най-жив там,
където ме няма:
между приятелите ми,
превърнати във врагове,
между враговете ми,
превърнати в приятели.
***
Ако аз ти подаря облак,
за да избършеш
сълза,
ти ще ми върнеш мълния.
Затова те обичам.
***
Свърши се.
Всичко е вече цяло, завършено,
съвършено,
съвършеното винаги е студено -
кръг идеален, затворен
от теб и от мен.
Вървяхме,
а аз стигнах началото.
Стигнах края.
Спомена стигнах.
Сбогом, любов!
***
Човекът е жив,
не защото го боли,
а защото се стреми да преодолее болката,
че живее.
Успее ли, той е мъртъв.
***
Аз не зная защо се обичам,
но се мразя
за това.
***
Вярвам
само в едно цвете -
свещта.
Само то,
когато цъфти,
плаче.
Само то,
когато плаче,
умира.
Като цвете.
***
Самотота
не е самота,
когато човекът е сам.
Самотота
е самота,
ако него го няма.
КРЪЧМА I
Идвам тук
не заради чашата,
пълна със спомени и бъдеще,
а затова,
защото
тук съм равен с всички.
КРЪЧМА II
Пия.
Плащам.
Тръгвам си.
И вървя,
олюлявайки се и мърморейки,
олюлявайки се и мърморейки,
както в живота.
***
И в мен веднъж
дойде на гости светлината.
Но нямаше с какво да я почерпя,
освен
със мрак.
***
В залеза на този век си мисля,
че човекът
не е нищо повече от лист хартия.
Лист хартия
с две-три думи върху нея,
и с печат,
и с подпис нечетлив.
Всички хора покрай него
са заети да го търсят,
да го търсят, за да го намерят,
но откриват най-накрая
лист хартия, само лист хартия.
***
Но защо
когато остарее
и узрее
слънчогледът
към земата
се навежда?
***
Аз съм тук,
не когато ме има,
а когато ме няма.
Отсъствието е важно -
то е
чувствителна,
точна,
непогрешима везна.
