Александър Миланов

СЛУЧКА НАСРЕД СОФИЯ

По булеварда като по ливада
подтичваше с басмяна рокля тя -
такава весела, така щастливо-млада,
че чак на сенокос ми задъхтя.

Изглежда бе забравила къде е,
че от ливади няма и следа.
Ситнеше край трамваи и тролеи
като мома със стомна за вода.

ПРИМЕРЪТ НА ЛИЛИИТЕ

Непростено е човек да се предава
дори във времена, когато
такава гнилоч го окръжава,
че сякаш е потънал в блато.

Нека си спомним лилиите -
символ на чистота и красота.
Сок поемат жилите им
от блата.

КОШМАР НАЯВЕ

Съсирени мъгли във дефилето.
Не може нищо погледът да види.
И олюляват се пред мен дървета
като огромни скелети на риби.

Изплувам. Апокалиптично зрелище!
От гледката очите се страхуват.
Като удавници пред мене плуват
постройките на селище.

ЗИМА

С безкрайната си белота саванът страшен е.
Всевластната природа е уплашена.
Треви, дървета, храсти - всичко живо
на мъртво се преструва,
за да оцелее.
Отказва се от онова,
което го издава, че живее.

СТРЕМЛЕНИЕ

Да те привлича красотата на нормалното
и да не го объркваш със баналното.
Да не те плаши и най-стръмната пътека,
когато търсиш Бога у човека.

***

Животът ми ще е изпълнен с ребуси,
дори и да живея още век.
Разбрал съм, че във схватките със себе си
най-безпощаден е човек.

Не ме е занимавала наградата
на днешния и утрешния ден.
Не съм от ничия страна на барикадата,
защото барикадата е в мен.