РУБАИ
***
Аз тълпата ненавиждам, тъй като го знам:
тя слуга е на площада, господар издига там.
Но какво да правя, боже, след като разбрах,
че тълпа съм аз самият, даже да съм сам.
—————————–
***
Живя самотен в празната си къща,
не срещна любовта, с една и съща
гримаса я отпъждаше, горкият.
Сега пръстта като жена прегръща.
—————————–
***
Обичах три жени. Едната си замина,
когато тръгнах тъжен за чужбина,
отдавна другата е шепа пръст печална,
а третата нарича се Родина.
—————————–
***
Мракът ще ме срещне пак на път,
ще подиря покрай извор за почивка кът,
ще напаля огън, глад ще утоля
и ще легна на далечната ти гръд.
—————————–
***
Аз скитник тих съм, ти си храм висок,
неръкотворен, недостъпен, хладен, строг.
Но в тебе вляза ли, ще видиш, сестро,
как от безбожник се превръщам в бог.
—————————–
***
Той е стар, а аз съм млад, любима,
гърбав е, а аз - сърцат, любима,
не сърце, а склад богат той има,
но за тебе той е свят, любима.
—————————–
***
В прозрачна, тиха утрин вън славеят опитва
да пее нова песен, по-светла от молитва.
Аз искам да узная как я сътворява,
но приближа ли го, той трепва и отлитва.
—————————–
***
Уби далеч от къщи в длани и сърца
ръката твоя с меч звезди, луни, слънца.
Сега се връщаш у дома честит,
за да погалиш своите добри деца.
—————————–
***
Лъжец е той, от всичките лъжци най-черен,
понякога дори коварен, злонамерен,
ала пред дарбата му свалям шапка:
той лъже, но на себе си е верен.
—————————–
***
В мен живееш светло и проклето
сред небето скръбно на сърцето.
Знае вече то, че ти си тишината
подир всеки негов удар. И е клето.
—————————–
***
Къде отиде вятърът, развял
небесно синия ти, топъл шал?
Затворен вкъщи, той простенва тихо,
а шалът от пране е избелял.
—————————–
***
Роб дървото е, нозете му са боси,
от небето дъжд и слънце проси,
делнично се труди даже в празник,
но корона от сребро и злато носи.
—————————–
***
Плаче гларус в град посред поле,
тъй да бъде май морето го прокле.
Ти си ти, когато в мен си. Затова
бог с ръце те е дарил, а не с криле.
—————————–
***
Пръст съм вече - черен съм и морен,
покорен от битки - и покорен.
Ала в тази тъжна, плаха пръст
роза е забила жилав корен.
—————————–
***
Не искам да съм властник, не искам да съм роб,
по-малък съм от хляба и от паница боб.
Богат съм с песента си - робиня, повелител,
но никога банкнота, шумяща в нечий джоб.
—————————–
***
Плуват облаци в очите ти добри
озвездени в здрач, лъчисти призори.
Буря зла ли - или топъл дъжд
крият те, иди, че разбери.
—————————–
***
Аз винаги съм влюбен. Разлюляна
е винаги гръдта ми, от любов пияна.
Но ти не ме кори със злобни думи -
не можеш да намериш прах върху камбана.
—————————–
***
Искам да съм гълъб. Да ти нося в човка
пръстен с камък тъжен в бляскава обковка,
ти да ме посрещнеш радостна на прага
и да ме погалиш с длан добра, неловка.
—————————–
***
Какво ще станеш ти, когато вечен сън
притвори твойте клепки: цвете или трън?
Защото, виж, магаре и човек
отново газят стръвно тревата сочна вън.
—————————–
***
По пътя срещнах нашата топола
ограбена и тъжна, грозно гола.
Но светеше край нея есента
от двете букви, пламнали на ствола.
—————————–
***
Всички думи сърцето ми знае,
с тях играе и виж го, сияе.
Но когато две думи от тебе не чу,
като църква помръкна - и горко ридае.
—————————–
***
Откраднах аз небрежно синевата
на твоите очи, по-нежни от цветята,
а ти разплакана летиш, любима,
изгубеното търсиш в небесата.
—————————–
***
Живея като роб, празнувам като цар.
Като глухар те викам, нападам като звяр.
Но ти отвек, жена, това го знаеш:
светът е много млад, светът е страшно стар.
