Александър Гочев

Ще вляза само,
да, само,
ако и моите приятели приемете.
Уверявам Ви, без никакво съмнение,
те са добри, добри са като мене.
Аз ще премина през вратата само,
да, само
ако видя момичето, което обеща ми
да чака тук. Тогава бях на осемнайсет,
а вижте как съм закъснял.
Ще прекрача този праг аз само,
да, само,
ако небето е като това над
каменните пътища на моя град,
топли като нейните ръце.

А ако не премина през вратата
ще приютя душата си със радост
където тя принадлежи.
Да чака нейната.
Знам, тя ще долети.

—————————–

AT HEAVEN’S DOOR

I’ll enter if,
and only if,
my friends will enter too.
I can assure you flatly
they’re good, as good as me.
I’ll cross the line if,
and only if,
I see the girl who said
she’ll wait for me. Here . We were
eighteen then. You see I’m very late.
I’ll pass this threshold if,
and only if,
the sky’s like that above
my town’s stony roads
warm always like her hands.

But If I fail to pass this shiny door
I’ll put to rest my soul
where it belongs.
And wait for hers.
It’ll come.