Дилян Бенев

                                     По-лесно е да завладееш земя с дух, отколкото дух със земя.

                                                                                                       Мигел де Унамуно

Божан и Владо неочаквано в своята полемика стигат до разрив:
- Спас работи ли вече?
- Работи.
- И какво работи?
- Ами това, което винаги е правил - за разлика от другите.
- Но нима продължава?…
- Ами да. Нали има дарба.
- Но какви ги плещиш?!… Туй, да стои по цял ден над книгите и да пише по два реда - ти на това дарба ли му казваш?
- Точно така.
- Но от това пари няма и щом няма, туй може да му бъде само хоби, но не и работа.
- Тъй ли мислиш?
- Естествено! След като неговият дълг е да работи за хляба като всички, а не да ми стои като търтей и да чака някой да го издържа.
- Да, но останалите работят за хляба, защото нямат подобна дарба и то им е дадено от съдбата. Иначе ще бъдат като Спас.
- О, Боже!… Нима е възможно той да работи върху така наречената си дарба, без да има хляб.
- Напротив! Именно тази му дарба е самият хляб, който предшества другия - за да живее и умре, намирайки смисъла.
- Но, човече, нима другите, като работят за истинския хляб и ПРАВЯТ ПАРИ, нямат смисъл - или те са нещо безсъзнателно?
- Не ме разбирай погрешно! Те също имат смисъл. Щом всеки се ражда с определени заложби, за да бъде полезен на всички - в името на живота.
- Не, човече! Малко е да казваш, че имат смисъл. Малко е! Защото техният смисъл е преди всичко определящ. Техният!…
- О, ДУМА ДА НЯМА!… ЩОМ ДНЕС ДА ПРАВИШ ПАРИ, ТЪЙ НИ ГО НАЛАГАТ, ЧЕ ВСИЧКО ДА СЕ ИЗМЕРВА САМО С ПАРИ - ЗА ДА НЕ СТРУВАМЕ И ПЕТ ПАРИ!
- Но ти си истински безумник!… Истински!…