ДВЕ ПОСВЕЩЕНИЯ НА ХРИСТО БАНКОВСКИ
***
Ти си тръгна завинаги…
И завинаги в мене остана
музика тиха
от стъпки и думи неказани.
От тогава -
години безпаметни,
по петите ми тайно вървят
птици - стихове
без гнезда, ненахранени,
от сърцето ми само кълват…
Не се връщай!
Да не избягат -
гладни -
други сърца ще кълват.
СБОГУВАНЕ
В памет на поета Христо Банковски
На славеите любовта заблика
в мьглицата на утрин свежа,
а сякаш нечия душа извика,
заплетена в трънлива мрежа.
Усетих полъха на птици,
дошли от нейде във съня ми.
Били са нощни улулици?
Или пулсирала кръвта ми?
В мига съдбовен към земята
летял си кротко, устремено…
До мен изпратил си душата
да се сбогува за последно.
