НА БИВАК
НА БИВАК
Нощта се спусна с тъмната мъгла,
мълчеха странно равните поля.
В разкаляните ниви на бивак
колоната се спря по даден знак.
Движение, шум, глъчка, викове.
Забляскаха големи огньове,
войниците се грееха край тях,
увлечени и в приказки, и в смях.
Умората ги всичките надви,
заклимаха наведени глави;
и през поля и през гори сънят
далеч, далеч понесе им духът.
И там до късно в сглъхналия стан
войник планинец, тихо замечтан,
изливаше самотно със кавал
на роден край великата печал.
КАКВИ ПОЛЕТА ГЛУХИ И ПЕЧАЛНИ
Какви полета глухи и печални,
каква непроницаема мъгла!
И в пътища подровени и кални
вървят, вървят кервани от кола.
Добитък, хора - цели с кал покрити,
измъчени от път и глад вървят;
тук изоставени кола разбити,
там волове умрели пък лежат.
По студ, по дъжд се точат върволици,
и ден и нощ не спират своя ход,
вървят - тегло, тегло на мъченици
един с друг приравни човек и скот.
СЕЛОТО
Притулено под хълма край реката,
пустей селото в тия дни дъждовни.
Над стрехи схлупени лежи мъглата,
градините са тъмни и тъжовни.
Есенно време кишаво и хладно,
в дворища, улици навред е кално,
безлюдно - само промучи добиче гладно
и заскимти пред порти куче жално.
Димят комини. Там, под стрехи ниски
тъгуват сиротни сърца за близки,
що гинат някъде за родна слава;
и в тия дни неделни, както отзарана,
черковната пропукана камбана
за панихиди само призовава.
УЛИЦАТА
Река голяма, пътна, неспокойна,
вълни се гонят с бяг неукротим,
и въздухът е пълен с врява бойна,
и небесата вечно с прах и дим.
Цял ден животът в нея тича, стене,
на грижи стегнат в яките юзди -
простор е тя на страсти неизменни,
арена - на безпаметни вражди.
И привечер, когато с буен трясък
талаз приижда в нея след талаз,
витай над сградите, облени в блясък,
на барикади вечният мираж.
ТИ МАЛКА СИ, РОДИНО
Ти малка си, родино, но съдбата
най-тежкия обрекъл ти е жребий -
пълчища много сила непозната
с огън и меч водила е през тебе.
Ти не еднъж си ставала пустиня,
но пак възкръсвала си в кръв и пламък -
усойче всяко диво е светиня,
и гроб юнашки е под всеки камък.
Над люлката ми още е запета
легендата на твоите балкани -
обичам те за участта ти клета,
обичам те за твоето страдание.
Родино моя, зла е твойта орис
и тя чертае тежкия ми жребий:
закърмен с твоята велика горест
да работя и да умра за тебе.
