Григорий Климов

“…Това прилича на съдебния процес на нашата поетеса – дисидентка Наталия Горбаневска – абсолютна истеричка, която не може да си отвори устатата, без да псува и която изгонихме зад граница. Подобна е историята с нашия известен писач дисидент Андрей Синявски, псевдоним на Абрам Терц, когото също изгонихме зад граница. Западните адвокати на дявола го превъзнасяха години наред като борец за свободата и правата на човека, но когато се оказа на Запад, надраска такова стихче за Гогол и Пушкин, че всички видяха, че той е просто психар…”

“…Един от факлите на френския декаданс, Жан Кокто е смятан за универсален гений. Но въпреки “декаденщината” този вундеркинд, кой знае защо, се е интересувал от черна магия и събирал инструменти и формули за магьосничество. Освен това се сдобил със специално кресло с кози крака, на което били намацани разни сатанински знаци и дяволски рога.”

“(Ломброзо пише): “При маниаците се среща често страст към играта с думи.”

“Сега да се върнем към Ломброзо, който пише следното: “Пациентите на лудниците често измислят несъществуващ език, азбука или писменост, наричайки себе си модернисти или футуролози.”

“Като студент Маркс стихоплетствал стихчета без никаква художествена стойност, но с доста характерно съдържание. Ето някои, произволно преведени от тях:

“Да си построя желая трон
на студена планина огромна,
обкръжен от страх човешки,
където мрачна болка там цари.”

Не ви ли се нрави? Това ли е добрякът спасител на човечеството, или е садист, сатанист? Освен това, в студентските си години, в които се формира мирогледът на един човек, Маркс съчинил думата “Каланем”, която на древноеврейски представлява анаграма (чете се отзад напред) на името на Христос, т. е. антихрист. Главният герой е другарят сатана, който изразява следните откровения:

“Ти виждаш този меч –
князът на мрака подари ми го.
Ти, сатана, във пропастта пропадаш,
и аз със смях ще те последвам.

И скоро връз човеците ще хвърля
мойте титанически проклятия…
Като приеме моето учение,
светът глупашки… ще погине.”

“Интересно е наблюдението на д-р Ланге върху модернизма и критиците: “Знаменитият германски поет Хьолдерлин – в неговите “Нощни песни” ясно прозира шизофрения… недостатъци в композицията, реда и връзките… образите са непонятни, неясни, неудобни, объркани… измислени нови думи… маниерност на езика… Но всички по-известни критици наричали това прогрес.” (стр. 322) По-късно, на 32 годишна възраст, този нещастен поет се побъркал окончателно.”

“Естествено, може да се появи някой съвсем здрав и обикновен философ на ценностите и да заяви: Искаме само един здрав и процъфтяващ живот. Яснотата и здравето са неотделими. Долу илюзиите, халюцинациите и безумието… Ние искаме да сме свободни и здрави хора на една свободна земя…
Ние бихме се съгласили с думите на този здрав и обикновен човек. Може би. Но може да се случи и нещо странно. Ние, които сме за този здрав идеал, може да се окажем малцинство! А мнозинството хора с мрачните дълбинни инстинкти ще продължи да клони към ирационалното, дивашкото, непонятното, ужасно ненормалното, към безумието във всяка негова форма… Човекът е трагично животно!”

“Например всички знаят, че Алберт Айнщайн е гениален… Но… неговата втора жена е носила същото бащино име – Елза Айнщайн. Техните майки са били родни сестри, а бащите им – братовчеди… Синът му пък от първия брак със сръбкинята Милева Марич, Едуард е лежал в лудницата.”

“Да се засегне легионът на дегенератите е по-лошо, отколкото да се седне гол върху коприва или мравуняк.”

“(Д-р Нордау пише): “Някои от тези дегенерати в литературата, музиката и изкуството бяха провъзгласени от техните многобройни почитатели за творци на новото изкуство… Наред с физическите, науката е открила и характерните душевни признаци на израждането… Ломброзо специално говори за “матондите” (от италианската дума “мато” – безумен) и за графоманите. Според него това са полунормални хора, неудържимо обзети от писателски сърбеж. Това, което характеризира най-добре дегенератите, е отсъствието у тях на понятието за нравственост и истина. За тях не съществуват закони, съмнения и чувство за срам. Те извършват престъпления и простъпки с най-голямо самодоволство и спокойствие…”

“(Д-р Нордау пише): “Ние доказахме как се зараждат нови школи. Първоначалният им източник са изродените автори и техните убедени подражатели. Те излизат на мода и имат шумен успех благодарение на истерията на съвременната публика… Празноглавци, страхуващи се най-много да не ги сметнат за изостанали, ги заобикалят с викове “Ура!” и с дивашко пеене на “химни”… След истеричния, с неговото несъзнателно внушено възхищение, неотстъпно следва глупакът, побъркан по модата, и естетическият дърдорко.
След лицемера бърза рекламния агент, а уличната тълпа е по петите им… Цялата тази сбирщина, само поради това, че е болна, себелюбива и тщеславна, вдига повече шум и смут, отколкото многолюдните събрания на здравите хора…”

“Д-р Нордау пише, че истерията и неврастенията най-често се срещат във Франция и че именно затова всички вредни декадентски течения в изкуството са се зародили във Франция, където измислили за думата “израждане” термина “фен дьо сиекл” – краят на века.” “Той споменава поета Суинбърн, наричайки го дегенерат от най-висша класа и “пръв представител на демонизма в английската поезия”.

“Както виждате, папа Инокентий Осми и богословът Самърс по принцип казват същото като д-р Уитърс и д-р Нордау, че израждането и изродените винаги пречат и са заплаха за живота на нацията. Да видим как става това на практика. Всичко започва с разпадането на семейството, което е основно ядро на обществото, нацията и държавата.”

“(Кенет Хоф пише): “Средният американец почти нищо не знае за един от най-великите ученици на сатаната, основателя на окултната теософия и издателя на списание”Луцифер”… Името й е мадам Блаватска… След многобройни проучвания, достигнала до извода, че… Луцифер е богът на целия свят…”

“Американският печат представи Роман Полански като полски режисьор модернист, който в Полша бил потискан и който получил свобода за творчеството си само в свободния Запад. Гледал съм полския филм с идиотското име “Нож във водата”, поставен от този Полански. Сюжетът на този филм: мъжът е импотентен и садист, а жена му е скучаеща красавица, на която все й се иска нещо, и момченце, което не разбира нищо. В същото положение се оказва и зрителят, който не познава тайната на модернизма. А тя е толкова стара, колкото са Содом и Гомор.”

“Списание “Руско слово в Канада” за март-април 1976 г. пише следното: “Надежда Манделщам в своите “Спомени” пише, че повечето съвременни писатели водят своите читатели или към бездната, или в… помийната яма.”

“В крайна сметка Пушкин е унищожен и убит от шайка педерасти – Хекерен, Дантес, Долгоруки… По законите на онова време това не е бил дуел, а преднамерено убийство… Какви са резултатите от всичко това? По-късно, когато живеели в Париж, дъщерята на Дантес и Екатерина – Леония-Шарлота полудяла на основата на задгробната й любов към нейния вуйчо Пушкин и умряла като душевно болна. Стаята й била превърната в стая за молитви, където пред аналоя висял голям портрет на Пушкин, а по стените – други портрети на мъртвия й вуйчо. С баща си тя не говорела, наричала го убиец на Пушкин.”

“Смятат Достоевски за пророк. Ще ви дам някои интересни изказвания: “Ако някой погуби Русия, това няма да са комунистите, нито анархистите, а проклетите либерали.” Съвсем правилно, точно така стана… А ето едно изказване, което се отнася директно за нашите сегашни либерални дисиденти: “Нашият руски либерал е преди всичко лакей, който само гледа на кого да лъсне ботушите”. Това са лакеите на Запада.”

“Литературната си кариера Жан Жьоне започнал в затвора. В тези затворнически произведения – романи, пиеси, стихове – той възпява престъпността и престъпниците, крадците, проститутките и хомосексуалистите, като не крие, че самият той е хомосексуалист… В основата на своята етика Жьоне поставя култа на злото… Жид, Сартр и Кокто се застъпиха за Жьоне. Те го наричат черния маг и гений. Тази затворническа птица не се побоя да каже това, което те знаят, но не смеят да го кажат.”

“Педофилията е полово влечение към деца от двата пола. За домашна работа – “Лолита”от Набоков… В романите на Набоков (“Бледият огън”) е пълно с хомосекс и други подобни… Да, рибата се вмирисва от главата!”

“За да разберем модернистичното изкуство, трябва внимателно да видим биографиите на всички модернисти. Почти навсякъде ще видите познатите симптоми: алкохолизъм, наркотици, полови извращения, психични болести, самоубийства…
Отивате примерно на изложба на модернистичното изкуство. Обикаляте и разглеждате. Виждате някаква странна цапаница и не разбирате нищо. Чувствате се като идиоти… Защо?
Много психиатри са наблюдавали нормални художници, които се разболявали от прогресивно безумие. Докато се побърквали постепенно, тяхното творчество преминавало през всички стадии на развитието на модернистичното изкуство: ранен импресионизъм, късен импресионизъм, кубизъм и накрая абстрактна живопис, която е просто цапаница на луди хора.”

“(Проф. Т. Бжалава пише): “Един от интересните аспекти в изображенията на болните от шизофрения е одушевяването на образите и предметите: гледащ камък, растение с уши, дърво с ръце и т.н. “Всичко това вие ще видите в картините на нашите модернисти, сюрреалисти и други идиоти.”

“Нека вземем най-хубавия съветски роман “Тихият Дон” на Михаил Шолохов. Макар да е Нобелов лауреат, авторът е съвсем нормален човек: една добра и вярна жена, отпразнували златната си сватба, четири деца и никакви разводи. Ето защо дисидентите все гледат да го клъвнат. От завист.
И най-добрият руски поет, Пушкин, нашият слънчев гений, е бил съвсем нормален човек. Значи висшият талант е все пак от Бога. А дяволът, маймуната на Господ Бог, само Му завижда и подражава.”

Цитирано по Григорий Климов, “Протоколи на съветските мъдреци”,
изд. Юнион-21, София, 2006, превод: Таня Димитрова.