Василка Петрова-Хаджипапа

***
Преди време…
кой би повярвал,
че ще дойда
на тази земя,
изгорена от слънце
и предателство.

Ще разчитам
хилядолетния език на тревите,
на корените,
търсещи дълбочина
във всекидневния двубой
със жаждата.

В каменните тежки дворове
ще търся сянка
да приютя надеждата
до белите стени на търпението.
Дом ще градя в кратера
под кръстосания огън на пушките.

Кой би повярвал…

От родния дом толкова далеч
на любов и омраза се уча.

ОМРАЗА НА ВТОРА СТЕПЕН

Обичам онова,
което беше.
Обичам онова,
което вярвах, че си.
Мразя това,
което си.
Мразя това,
което мисля, че си.

Мразя тази омраза.