Иван Груев

ГРАДСКИ ЛИПИ

Мои тъжни изморени дървета,
почернели от тъмния дъх на горещия град,
разцъфтяхте отново и отново момчета
пълнят торбите на детството с вашия цвят.

Аз отдавна ви помня, вие може би - също.
Колко кранове чупиха зелените клони…
Промениха се бавно улици, хора и къщи,
вие също сте други - сякаш че сте подгонени.

Но как да избягате далече, далече в полето -
корените ви в тази пръст са забити дълбоко.
Стягат ви улици с примки от тежки павета
и само едно ви остава - да ставате все по-високи.

Достигайте стрехите и вървете от тях по-нагоре,
изморени тъжни дървета, а вашият аромат
пак привлича пчелите и влиза при хората,
с души, посадени в саксията на големия град.

ДОЛИНАТА

Преминеш ли докрая самотата,
от стъпките ти ще започне път,
ще звъннат ручеи във долината,
от пепелта цветя ще разцъфтят.

Ще падне дъжд, ще те погали вятър
и птичите ята ще долетят,
ще разцъфтят цветя във долината,
от пепелта цветя ще разцъфтят.

И ти ще стъпваш весела и боса
по меката забравена роса,
пак влюбена в живота, дългокоса -
до кръста ще е тъмната коса.

Горчивите ти бръчки край устата
желани радости ще заличат,
ще разцъфтят цветя във долината,
от пепелта цветя ще разцъфтят.

* * *

Добрите хора неусетно си отиват,
когато времето в часовника им свърши,
смъртта при тях е също некрасива -
такава е вселенската й същност.

Добрите хора тихо си отиват,
душите им като искрици светят
и може би невидимо се вливат
във някой житен стрък или във цвете.

ЩУРЕЦЪТ

             Памет за Добромир Тонев

Еднокракия щурец на Добромир…
Помните ли го? - с протезата, която
не настрои и в любовен пир
да изсвири “нещо за душата”.

Възхитения щурец… Аз съм го слушал
да разкъсва и последната си струна -
сред тревите, в самотата сгушен…
Нежния щурец, с душа безсънна.

Ехото на този глас ли чувам?
Може би със него там съм бил?
Вечния щурец… Пак го сънувам
в тези странни нощи на април.