Кольо Севов

СОНЕТ ЗА НИКОЛАС ГИЛЕН

Славей, скрит в гласа преди години,
до премала чух да пее на Туркино.

Николас, поете! Ти си стар
като предците си в кръвта гореща -
нали си на два свята господар,
които времето във тебе срещна!…
Излишно е, поете, да те питаме
къде е вързано небето на песента -
когато ни люлееш с африкански ритъм
и на испански разговаряш с любовта.

Справедливи думи на нас донесе,
разбрал тръстиката защо горчи.
Народа си възпя във трайна песен -
и свободата гледа с твоите очи.

ПЕСЕН ЗА БОДЕГИТА

Остров е на веселбата кръчмичката Бодегита.
По стените й пълзят надписи и имена -
в кръчмичката Бодегита пих прочутото мухито
и докоснах мъдри думи за кубинската земя.

Хемингуей е намерил своя старец там.
Елюар е писал: „Да пребъдеш, Свобода!”
Аленеде: „Не съм сам!”
Николас е запечатал също своята следа.

Цяла нощ се весели кръчмичката Бодегита -
непознати са във нея цензурата и властта -
всеки пише по стените
с поривите на сърцето, със индигото на мисълта.

Ах, стените са изписани неповторимо
в кръчмичката Бодегита.
Тропикът съсед е бяла Зима,
Океанът й гостува с ветровете и вълните.

В кръчмичката Бодегита има весело мухито.

***

Момиче, момиче, от твоето тяло още не си е отишла
                                                                          нощта.
Усещам стъпките ти по върховете на тревата,
по ветрилата на палмите - в ръцете крила…
Ти си сътворена призори да имаш усмивка подобно връх
                                                                               на вълна,
да имаш глас кадифен като утринта, въздигната над
                                                           масленозелени върхове…
Не удряй тамтамите на моята радост -
не събуждай бездните на кръвта -
безпощадно е слънцето над земята ти
и не съм сигурен за моята зима.
Момиче, момиче с привидна леност на океан,
черен лебед в реката на любовната тъга,
не ми давай смъртта на вълните върху белия пясък.