ДЕВИ
Бадемовите й очи запалиха пожар в душата ми. Гъстите смолисти коси се спуснаха вълху голите й рамене подобно на водопади, нежната мургава кожа излъчваше сиянието на зрял блимбинг. Тънката кебая обвиваше в прозирен облак гърдите й. Яркият саронг, обагрен от знойната пъстрота на тропическите цветове, пристягаше снагата й, игрива като планинските потоци на Прианган. Стъпваше ситно и леко, сякаш се говеше да полети. Като бриз премина по тежките хонгконгски килими и се озова върху зеления губер на градината.
Казваше се Деви, което на древния източен език означава богиня. Ако самият бог Рама я бе видял, вероятно би забравил своята Сита и би я повикал в небесния си дворец. Представиха ми я като актриса. Не бях гледал филмите й, но от искрометните мълнии в очите й, от меките й плавни движения и кадифения й звънък глас почувствах, че би могла да омагьоса не един режисьор. Да не говорим за хилядите бечаджии, дребни чиновници, бедни студенти, изпълнили сумрака на кинотеатрите.
Говореше английски с леко съскане, което издаваше провинциалното училище, където бе учила. Острите шипящи звуци на английския не й се отдаваха. Но тази особеност, свойствена на много от нейните сънародници, усилваше чара й.
Попитах я как звучи на нейния език “обичам те”.
- Аку сънанг каро доуе.
Думите прозвучаха сочно в кораловите й уста. Повторих ги като папагал и тя се разсмя.
- Господинът сякаш винаги е говорил на моя роден език.
Господинът бях аз. Източният етикет изискваше да говори в трето лице.
- Аку сънанг каро коуе - отново изрекох.
Харесваше ми как се смее от сърце на този чужденец, който така забавно прощъпулкваше на нейния език.
Сред прохладата на тропическата вечер се разляха звуците на хавайска мелодия. Започваха танци и аз я поканих. Потънахме в ритъма на плавния танц на откритата веранда. Тя се понесе с лекота на пеперуда. Движенията и улавяха всеки порив на мелодията. Вълнуващите хавайски ритми ни сляха в едно дихание.
Когато танците и смехът поутихнаха, предложих да я откарам в къщи.-
- Деви желае да благодари на домакина на вечерта - и за себе си тя говореше в трето лице.
Домакинът - беловлас здравеняк с добро положение и светъл нрав - ни изпрати с бащино потупване по рамото. Обичаше младите. В тяхно присъствие се чувстваше двадесетгодишен.
Моята самотна кола прекоси опустелия нощен град и закова пред солидна каменна къща под кичести фламбояни. На фона на леките бамбукови постройки от покрайнините каменният дом изглеждаше истински дворец.
Деви изхвръкна като птица. Душата ми пееше “Аку сънанг каро коуе”.
- Ще се видим ли пак?
- Ако господинът покани Деви.
Поканих я на коктейл след няколко дни. Тя щеше да украси вечерта, както орхидеята - тропическия лес.
- Табе - изрече тя краткото довиждане на своя език и хлътна в мрака на двора.
Вдишвах с пълни гърди аромата на южната нощ. Навсякъде виждах само нейния образ, мамещо ме гледаха очите й. Когато на другата сурин отнесох поканата, от каменната къща излезе спретната прислужница с очудени кръгли очи.
- Госпожицата живее в пристройката. Господинът може да стави писмото. Непременно ще й го предам, когато се върне.
На коктейла Деви се появи заедно с познатата до втръсване мустаката физиономия на Дженги - местния агент на нашата самолетна компания. Самолетите й не летяха дотук, но държаха представитество, за да привличат въздушния трафик през нашите балкански летища и да подготвят бъдещите полети. Дженги бе приятел на малобройната ни колония и бе станал нещо като домашна мебел. Особено се бе пристрастил към сливовата и можеше да отличи първака от купешка ракия.
- Вие се познавате? - посрещнах ги озадачен.
Уплаха трепна в малките, размити от алкохола очички на Дженги, но той се опита да я скрие зад широка усмивка.
- Кой не знае Деви! За мен е чест да й кавалерствам.
Съгледал погледите ни, Дженги заломоти:
- Ама вие да не сте влюбени? Моите поздравления, Деви заслужава толкова знатен кавалер. Нали няма да откажете да ви стана кум.
Деви впери поглед в окачената на стената картина. Дженги млъкна не защото се сконфузи, а защото приближи търговският представител - човек улегнал, спокоен и философ в живота и бизнеса. “Колкото и да се силиш, не можеш да надскочиш боя си” - бе неговата максима и тя не го лъжеше.
Разведох Деви из салоните. Представих я на новопристигналия съветник, който поглъщаше местната атмосфера с любопитство. Очите му останаха в Деви.
- Разкажи ми за твоята страна - помоли ме Деви.
Започнах разпалено да разказвам за китното подбалканско селце, където бе преминало детството ми, за шумната столица, където ме отведоха ученическите години, за добрите хора, с които ме срещна съдбата, за артистичното чувство на българките, които умееха ва втъкават огъня на слънцето, звездните си копнения в топлите шарки на килимите и игривата нишка на везмото.
- Хубави ли са българките? - отрони се от устата й.
Забелязах, че оглеждаше младите жени на приема, като че ли се сравняваше с тях.
- А, ето къде си бил! - сепна ме познат глас. - Приветства ви амбасадорът. - Не съм ли виждал някъде младата дама?
- Това е Деви, филмова звезда.
- Много мило от Ваша страна да ни посетите - усмихна й се посланикът.
Преведох думите му. Харесвах работата на преводач, но в този момент бих желал сам да говоря с Деви.
- Не се отделяй от мен. Как ще се оправя сам с толкова хора?
Гостите прииждаха и се трупаха около шефа. Зареди се върволица от посетители, поток от усмивки, водопади от думи. Раговорите си приличаха - разпитваха за здравето, за жената и децата му, които бяха на почивка, за апетита и хобито му, дали спи на обяд, обича ли люто, има ли яхта, ходи ли на лов, за риба и прочие. Улавях напиращите словесни вълни и ги преобразявах в бързея на чуждия език. Посланическото красноречие не секваше, той се опиваше от своята реч. От време на време се надигах на пръсти да зърна моята гостенка.
- Не се отплесвай!
Примирих се с положението си. Но при първия гост, с който намериха общ език, помолих за малко отдих. Втурнах се натам, където бях оставил Деви. Креслото бе празно.
На другия ден й се обадих по телефона. Извини се, че не бе ме дочакала, Дженги я отвел насила. Поканих я да отидем с кораб до островите. Мина цяла вечност докато отговори:
- С удоволствие.
Мелодията на любовта зазвуча с нова сила. “Аку сънанг каро коуе”.
Неделя се случи ясен и ветровит ден. Поривист вятър свиреше в короните на дърветата, разрошваше бухналите глави на палмите.
Деви ме чакаше на улицата, облечена с батиков панталон и спортна блузка. Не усетихме кога скоростната магистрала ни отведе до пристанището.
Корабчето се полюляваше до кея. Като гларуси по вълнолма бяха накацали рибари. От хоризонта прииждаха тъмни вълни, разперваха бели крила да полетят, но падаха в пенестата бездна. Корабчето събра малкото пътници и потегли. В открито море започна да клима, сякаш се молеше на могъщия Нептун.
Островите бяха на час разстояние от брега. Капитанът бе опитен, носът на кораба разсичаше гривестите глутници и смело навлизаше в океана.
Излязохме на палубата, облъхвани от жарките пориви на вятъра. Прегърнах Деви и тя се притисна до мен. Можехме да пътуваме така цяла вечност. От това състояние ни извади един скок на кораба над пенестата бездна. От салона се чуха писъци. Отлетяла тенджера цопна в океана. Усетихме, че и корабът бе една черупка сред водната стихия.
Островите изникнаха ненадейно. Това бяха коралови рифове, поръбени от танцуващи палми и буйни храсталаци. С облекчение стъпихме стъпихме на къс твърда земя, не по-голям от футболно игрище.
Затичахме се срещу вятъра. По палмите и ниските мангрови дървета се гонеха маймуни.
Останала по букини, Деви се хвърли да плува. С разтупкано сърце едва успях да я стигна сред плисъка на прозирните вълни. Ръцете ни се докоснаха.
- Аку сънанг каро коуе!
Целувката ми отне въздуха, краката ни потърсиха дъно. Не потънахме, водата на екватора е гъста и тежка. На устните ми загорча…
На брега подадох чаша ледена вода на Деви. Тя понечи да я остави върху палмов дънер, но в миг отскочи като ужилена.
- Скорпион! - изписка тя.
Не по-голям от морско раче, зловещият скорпион бе вдигнал своя смъртоносен меч. Вцепенени, се озъртахме безпомощно.
Напразно се опитвахме да забравим срещата със скорпиона. Чувството за дебнеща опасност ни преследваше. Отново се опитахме да се отдадем на вълните, но това не ни носеше радост. Заплувахме обратно към брега. Когато стъпих върху обрасло с водорасли дърво, нещо ме прониза. Иглата на морски таралеж се бе забила дълбоко в петата ми, връхчето се отчупи.
- Съвсем безобидно убождане - успокои ме Деви.
Тя взе объл камък и започна лекичко да почуква върху петата, сякаш кълцаше пипер. Петата почервеня.
- Ако не се натроши иглата, ще стане инфекция - обясни тя.
На връщане вятърът шибаше корабчето в гръб. Спрях колата пред дома й. Сгушени един в друг, не искахме да се разделим.
Дълго не можах да заспя. Отметнах мрежата против комари, в която се чувствах като риба в серкме. От белия таван изплуваха очите на Деви. Плискаха ме горчиви вълни, петата болеше, пълзеше настръхналото отровно животинче. Отвън дочувах нечие равномерно дишане, звънтенето на закъсняла велорикша, тупването на презрял плод. Градът тънеше в лекия си летен сън.
Самотен изстрел разби нощта. Последваха барабанни откоси на престрелка, скърцане на гъсенични вериги, тропот на подковани ботуши.
Градът осъмна с новината за извършения преврат. Военното положение изненада мисията и хвана служителите като в капан. Преводачът бе най-търсеният - трябваше да следи хаотичните предавания по радиото, да разчита подхвърлените листови, да разгадава ходовете на новия режим по оскъдните съобщения на оцелелите вестници.
Когато се разбра, че няма изгледи скоро да бъде вдигнато военното положение, поисках разрешение да изляза по лична работа.
Столицата бе наводнена от войска. Из улиците сновяха офицери в парашутистка униформа и спираха всеки за проверка на документите. Търсеха противници на новия режим. Оглеждаха колите, надничаха в багажниците. Джипки и танкетки се носеха с рев, профучаваха закрити камионетки. Военната машина работеше с пълна сила. Димът от тлеещи пожарища се стелеше над града, удавен от безветрието и влагата.
“Аку сънанг каро роуе”, тъжно отекваше в сърцето ми. Къде ли бе сега Деви?
Прекосих няколко кордона. Автоматчиците тикаха надменно хладни дула срещу мен. Група войнствени хлапаци облепи с позиви колата ми. Отне ми доста време, докато стигна до познатата каменна фасада.
- В къщи ли е Деви?
- Напусна - отговори сухо прислужницата.
- Не остави ли адрес?
- Не, господине. Една сутрин я взеха с камионетка и повече не я видяхме.
Прибрах се като пребито куче, проснах се на леглото и забих помътнели очи в тавана. Около лампата се бяха скупчили зелени гущерчета. Звъннеше ли комар или мушица край лампата, гущерчето изплезваше дълъг цяла педя език и светкавично поглъщаше жертвата. През бледата кожа можеше да се проследи как плячката се напластяваше в коремчето на гущерчето.
- Добро утро! - събуди ме в зори пазачът. - Имате посещение.
Беше Дженги. Зарадвах му се.
- Какво става, Дженги? - запитах нетърпеливо.
- Имаше малко кръвопускане, но то е за здраве. Президентът е жив и здрав. Има арестувани министри и политици - бая се бяха поразпуснали.
- Кой стои зад всичко това?
- Как кой? Нашите неподкупни, доблестни бойци. След като въведе ред, армията мигом ще се оттегли.
Дженги говореше с непознато самочувствие. Приближи до мен доверително:
- Един наш общ приятел, бивш министър, иска да се срещне с теб.
- Опасно е, сам знаеш.
- Избрал съм място, където никой няма да ни проследи. Ще те чака довечера на пазара до реката, здрачът прави хората незабележими.
Намирисваше на лошо скроена клопка.
- Я си помисли как ще зарадваш своите като им донесеш новини. А мога да го докарам направо тук с джипката, няма да ме усетят.
Натрапчив като конска муха. Устата му мелеше, хладните остриета на очите му ме опипваха. Изпотих се, но издържах погледа му. Дженги посегна за носната си кърпа и протегна крака. Лъснаха ухилените бомбета на войнишки ботуши.
- А за теб не е ли опасно да идваш тук?
- Те знаят, че съм ваш човек, - имаше готово алиби Дженги.
Стана да си върви, котешките му мустачки щръкнаха.
- Щях да забравя. Деви живее при мен. Опасно е за сама жена в такива смутни времена, сам знаеш. Талантът не бива да страда. Ще я пратим да весели нашите славни бойци.
И тежките му подковани ботуши защрапаха по нагорещения асфалт.
