Никола Инджов

Ако живееше сега, какво би писал Гео Милев? Какво би било поведението му като гражданин в прословутия преход от една обществена система към друга, и особено в сполетялата ни напоследък предизборна ситуация в широкия смисъл на понятието, когато трябва да направим своя избор не за само за президент и кмет, а за нашата позиция в многозначителния сблъсък между български граждани - в Катуница и навсякъде по родната ни земя?
Отговорът на този въпрос ще дойде, ако се запитаме какво се случва с един народ, който забравя своите върховни личности или ги заменя с восъчните фигури на политическия паноптикум. Защото отказът от историческата личност е всъщност отказ от историческото минало. Историческа е и отговорността на активните поколения какво съхраняват като морален национален капацитет и какви национални въжделения пренасят към грядущото време. Наистина въпрос на съдбоносен избор с много последствия. Не виждате ли, че неудържимо настъпва деградация на обществото по отношение на класическите идеали на личността като братството, равенството, свободата? За какво братство да говорим при днешното поразително социално разделение? За какво равенство, когато не само здравеопазването и образованието, но и правосъдието с непосилните си такси стана недостъпно за изпадналите в бедност? И за каква свобода, щом като гражданското поведение се регулира от законодателство, зависимо от преходни парламентарни надмощия? Не може политическата конюнктура да измества здравия народен разум, вековния житейски опит, вековната нравствена традиция. При идеологическия отказ от историческите личности на миналото не остана незасегнат и Гео Милев. Международната фондация на негово име бе принудена публично да протестира срещу намерението на някои политически сили да се постави на Драматичния театър “Гео Милев” в Стара Загора паметна плоча за осъдените от Народния съд. Агресивното и открито реваншистко решение бе мотивирано с обстоятелството, че присъдите са били огласени от стълбището на театъра, представяте ли си? Нашият протест бе по същество несъгласие с всякакви начинания, които въвеждат в националното психологическо пространство призраците, а не реалностите на миналото. Ние напомнихме, че Народния съд в България бе идентичен с подобни институции в почти цяла Европа, възникнали в резултат на Втората световна война - периодът и на световната антифашистка съпротива, в която жертвоготовно участваха българи от три поколения. Нашата декларация бе подписана от Леда Милева като почетен председател на Международната фондация “Гео Милев” от името на видни български писатели, художници, театрали, общественици, членове на фондацията. Въпросните политически сили отказаха да се вгледат в историята и да премислят поуките от миналото, изглежда все ще не си дават сметка, че едно политическо решение може да се отмени с друго политическо решение… Но не това е пътят на днешните поколения към Гео Милев. Той е по-скоро в международния проект „Да открием Гео Милев”, насочен към младите хора. На Гео Милев в България са наименувани десетки училища, улици, булеварди, в столицата има цял жилищен квартал. Доказан е народният стремеж във всички краища на страната да се съхрани жива паметта за този велик наш сънародник, оказал се и най-съкровената жертва без съд и присъда две десетилетия преди Народния съд. Впрочем, новооткритите архиви по делото на Гео Милев показаха, че юридически той не е виновен във връзка с нито един параграф на тогавашните закони. Ние знаехме, разбира се, че той е невинен като Ян Хус, както пишат в писмото си до съда неговите близки, но разсекретяването на архивите в настоящия момент доказа на свой ред несъстоятелността на споменатото решение. Не единствено от този род, уви! Преди време се опитаха да вдигнат паметник на организатора на убийството на Гео Милев генерал Иван Вълков, а на самия връх Шипка някои поискаха да поставят паметник на сразения там турски пълководец Сюлейман, наречен от Вазов “Безумний”. Не е ли всичко това пряко последствие на ключовите постулати на един дистанционно направляван президент - че в България е нямало турско робство, че в България е нямало и фашизъм? Нацията не трябва да забравя коварното проповедничество на чужди интереси под формата на философско осмисляне на историята. Ето защо особено важно е младите да усвояват националната история не според пропагандни текстове и тезиси.
Тук е мястото да изразя нашата признателност към Община Стара Загора, която почти изцяло поема разходите по организацията и провеждането на вече традиционните Гео-Милеви дни. Към Община Раднево, която поддържа идеята и същността на националната наградаа „Гео Милев” Към областният управител на Стара Загора, който върна недалновидното решение заради юридически и административни несъответствия. Очакваме министърът на културата да вземе отношение по въпроса. Фондацията е на мнение, че поведението на визираните политически сили е неразумно и недостойно! В края на краищата те не са в състояние и не могат да вземат решения, които очевидно надхвърлят интелектуалните им пълномощия, защото, ако има дилема в случая, то тя е от национален мащаб и трябва да се решава на национално равнище!
Вярно е, че следовниците на Гео Милев с нескрито пристрастие пренасят обаянието и силата на неговия дух през годините. За това има много причини, една от тях е, че животът на Гео Милев е неповторим, тъй като бе живот на гениален човек. Едва ли някой друг негов съвременник би могъл да възприеме света в такова противостояние на дух и разум, породило едновременно и жестоките европейски войни, и обновителните пориви на европейските интелектуалци. Гео Милев прониква в Европа на театралния експеримент, на новаторската живопис, на авангардната литература - и символизмът, експресионизмът, футуризмът придадоха многоизмерност на таланта му. Той динамично усвои няколко чужди езика в израз и на своите опити за новаторско изкуство. Придоби съзнание за културните пластове, наслоени в българската душевност от съществувалите по нашите земи цивилизации и религии.
Всичко това му създаде облика на първи ренесансов българин от рода на Леонардо да Винчи - и последен българин енциклопедист от рода на Декарт. Бе най-полемичният за времето театрален и художествен критик, режисьор на приносни за театъра спектакли по пиеси на Стринберг и Толер. Прояви се като проникновен литературен анализатор и преводач на поезия, създаде две модерни списания - “Везни” и “Пламък”, състави забележителна Антология на българската поезия.
Животът му остава неповторим и с това, че той установи нови и от европейски тип критерии за стойността на творчеството и твореца, както и за гражданското поведение на изключителната личност. Ето защо в целокупната история на България той се очертава не само като обновител на българската култура, но и на българския манталитет. След Гео Милев недоучените и недоизградилите се субекти нямат място в елита на нацията.
Бих искал в това публицистично слово да споделя и едно литературнокритическо наблюдение. Христоматийният подход към поезията му понякога я ограничава и тематично, и стилистично. “Септември” е наистина поема с гениални протуберанси, но освен нея Гео Милев е автор на стихосбирката “Жестокият пръстен”, наречена от Людмил Стоянов “блестяща, възхитителна и парадоксална”, както и на “Иконите спят” - модернистични вариации на народни песни. Проблемът обаче е на обществото. Каквото подбере от творчеството на гения за учебните програми, за библиотеките, за моралния си фонд - с това и самото общество ще се идентифицира в естетическа перспектива.
Колко важно бе за България, че една личност от европейски тип като Гео Милев, че един гений като него показа световните културни образци и насочи следващите поколения към осмисляне на националното самочувствие като елемент на европейско съзнание! Групата интелектуалци около Гео Милев представлява всъщност един естетически кръг. В този смисъл си струва да поогледаме досегашната периодизация на българската литература. Тя се движи по жалоните на историческите събития, което не е неприемливо, но изключва влиянието на гениалната личност върху процесите. Гео-Милевото списание “Пламък” е само по себе си етап в нашата култура именно от гледна точка на взаимоотношенията между личността и обществото.
И може би точно заради това днес трябва да възприемаме Гео Милев не само естетически…
Боя се, че гибелта на Гео Милев може да се повтори в безсмисленото противопоставяне на българи и българи. Той бе роден от българи и убит от българи - не забравяйте!
Но помнете, че той бе възроден и е възраждан от българи, че във всяко българско поколение на неговия двадесети и на нашия двадесет и първи век има непреклонни следовници на Гео Милев!