Николай Гюлев

СРЕДНОЩНО ВИДЕНИЕ

                     На Андрей Германов

Какво тъй тайнствено трептеше
над Камчия във полунощ?
Не беше синкава мъглица,
не бе зелен лонгозки вятър,
а бе душата на Андрей!
Ако не вярвате на мене,
попитайте Иван Николов.
…Усетихме във полунощ
как Германов разкърши свойте
корави селски рамене,
разчупи мраморната плоча,
премина през Коджабалкан,
проми си раните във Камчия
и пак през Лонгоза премина
все тъй - без суета и шум.
…И стига много надалече
неизвървения му друм!

ЧЕРУПКИ

Колко дълго,
глупаво,
страхливо
сме се кротнали
в черупките.
И се вкаменяват
сетивата ни.

…А навън
птичета с крехки човчици
разчупват черупките
и вдишват първата глътка
живот.
Майките им знаят,
че още преди да полетят
може смъртта да ги издебне,
но знаят още, че с черупки
няма никога
да полетят.

Кънтят водопади.
Всяка капка в тях е предпочела
да се разбие,
вместо да живее в блато.
Да разчупим черупките
преди да ни изпратят
във дървена черупка
под земята.

А даже тогава, казват,
разчупвала черупката
душата.

ПОЛЮСИ

Влудяваща
е жегата.
Очаквам
всеки миг
пожарно
въздухът
да запламти.

…А в мене
е безмилостно
студено,
защото
си отиде Ти!

***
Додето ме разнасят асансьорите
по скучните етажи, аз виждам:
мойто детство се катери
по острите скали и по дърветата…

…И дядо пак ме учи да обяздвам.
Жребецът вече седми ден ме хвърля,
а дядо се усмихва и ми казва:
„Ти носиш мойто име, запомни -
Животът честичко ще те събаря,
но ти се вкопчвай в гривата му пак!”

…И ето ни със дядо на пчелина.
Доскоро полуделите пчели
послушно се завръщат
и натежават като златен грозд
върху брадата му.
И аз посягам
към меда и жилото!

***
Светът е малък - тътнат магистрали.
Задъханите скорости свистят.
Но аз пеша кръстосвам до премала
и ти за мене си безкраен, Свят.

Аз погледа си като сонда вбивам
и виждам - под пръстта тупти живот.
И утре във градината красива
пак ще дочакам да узрее плод.

Навярно тъй докрай не ще успея
да видя даже своята страна,
но пък една надежда в мене грее:
каквото видя - ще е в дълбина!

И чувам: дишат под леда реките.
Усещам: в пъпката ухае цвят.
…А вие можете да си твърдите,
че малък е примамливия свят!