Василка Петрова-Хаджипапа

РАЗБИТИЯТ ПИГМАЛИОН

Жрец на сили и форми,
които във ръцете ти се ронят
като варовика прояден от дъжда,
ти ваеш образи и построения,
глух за подводните течения на времето.

Плашат те разтърсващите ветрове,
ледените срутвания зиме,
горещия дъх на тълпата.

Може би затова пукнатината
на изваяното от тебе творение
преминава и през твойто сърце.

ИГРА

Забравяме.
Забравяме
онази чудесна игра
на живота,
случайността
на нашето присъствие,
магнитното привличане
на нашето зачатие.

Оплетени във думите,
във „трябва”, „бива”, „може”,
забравяме за сивите сълзи
на ръба на луната,
за утринните бледи слънца,
огромните червени залези,
за зеления гръб на тревата
и хилядите орбити - всемира,
там нашето сърце
тъй кратко се върти.

Ние - пътници
от болка остра отрезвяваме,
че трябва вече да слезем.

Забравяме.