КОНТРАПУНКТИ

Христина Христова

КОНТРАПУНКТИ

Когато всеки ден в потока буен
          ти предизвикваше минутите,
                  страхливо аз те гледах от брега.

Когато ненаситно с пълни шепи
         от нечие съкровище гребеше,
                 аз бях до тебе кроткото мълчание.

Но щом веднъж открих звездата си,
         очите ти се спуснаха след мен
                 да ме погълнат в тъмната си бездна.


ПО ВЪЗДУШНИ МОСТОВЕ

Твоите стъпки - есенно -летни,
          по въздушни мостове ехтят …
Идва ден, от съня предвещан,
          идва сън, пак светлее денят,
твоите стъпки минават.


СЕЛСКА НОЩ

Затварят къщите очи,
      притихват махалите,
           заспива шепата човешки свят -
отлитат в рая на съня
             душите на самотници.
Щурците стари приказки шептят
              на онемелите дървета и треви.

Една звезда безмълвно пада,
             сподирена от вой на куче.
Луната слиза в клоните на ореха
             да бди над живите и мъртвите.