Тодор Киров

“Явлението торлашки напеви” според мене е една книга, в която главният герой е народно - певческият състав към гимназията с преподаване на чужди езици „Петър Богдан” в гр. Монтана. Самото заглавие на книгата, съдържащо думата „явление” подсказва, че тук става въпрос за нещо уникално, необичайно, или поне единично и неповторимо.

Българският фолклор е многолик и е със своя конкретна специфика както в отделните региони, така и във всяко селище на страната. Със своята пъстрота и красота той е впечатляващ, увличащ, апетитен. Днес той като че ли повече от всякога е търсен и интерпретиран не само у нас, а и в чужбина. Какво е обаче моментното му състояние и дали всичко, което се интерпретира и показва по медиите носи духа на старите български традиции?

Времената, в които живеем са трудни. В годините на прехода дейността на читалищата стихна, поради липса на финансови средства. Отсъствието на сбирки и репетиции на фолклорните състави, както и „модернизацията” на обредните тържества поставиха в немилост старите национални традиции. Младежите заминаха за чужбина, прекъсна се естественото преливане на фолклорни умения от старите към младите. Личните ми наблюдения от фолклорните събори показват, че днес народни песни се пеят от една страна от много стари, а от друга - от много млади изпълнители, т.е. средното поколение го няма. Така е и при танцьорите, а относно инструменталистите може да се каже, че са останали само „тук - там” стари свирачи в някои села.

Какво се прави в момента? Възстановяват се певческите колективи към читалищата, създават се нови към пенсионерските клубове, и всички те са съставени предимно от самодейци в пенсионна възраст. Лично аз, когато чух за пръв път названието „Торлашки напеви”, си представих точно такъв певчески състав - от стари баби, или поне от възрастни самодейци. Оказа се обаче, че това са гимназисти, а още повече и от езикова, а не от музикална гимназия. Оказа се също, че основателят, ръководителят и диригентът Цветан Цветанов е мой познат, мой колега - гъдулар, мой, или по-точно наш бивш студент от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в гр. Пловдив.

Това, че е създал певческа формация към училище, не ме впечатли, защото много наши студенти, след като завършат Академията се реализират като преподаватели по музика в средните училища и водят там ученически хорове. Впечатлих се, когато чух преди две години и половина този състав на фолклорния събор „Свидня”, организиран в област Монтана. Впечатлено беше и журито на тазгодишния събор на името на Мита Стойчева „Авлига пее” в с. Обединение, общ. Полски Тръмбеш. И на двата събора „Торлашки напеви” получи най-високите отличия, а в с. Обединение, Цветан Цветанов беше лично награден за отлична педагогическа и диригентска работа.

За наградите, успехите и концертните турнета на формацията няма да говоря, защото те са описани обстойно, ентусиазирано и бих казал с много любов от автора, литературния критик Юлий Йорданов в настоящата книга. Излишен е моят коментар в това направление, тъй като успехите и отличната реализация на „Торлашки напеви” в областта на народно - певческото изкуство са очевидни и говорят сами за себе си. В случая аз ще погледна този колектив от друга страна, а именно в посока на името, което той носи и репертоара, който изпълнява.

Често казвам на моите студенти, че когато се прочуе даден изпълнител, един от признаците е този, че той в една или друга степен се отличава от другите. Неповторимостта дава възможност за сравнение, улеснява диференциацията и е база за създаване на собствен образ.

В случая е запомнящо това, че хорът е към езикова, а не към музикална гимназия, т.е. участниците в него не са специалисти музиканти. Неповторимо и насочващо към съответния регион е и названието на формацията. Специфичен е и репертоарът, който се изпълнява. Значи - всички изброени компоненти са една добра база за стремеж нагоре, за пътя към славата. Не трябва да се пренебрегват също съдържанието и качеството на продукцията, които както се вижда от фактологията, отразена в книгата са богати и са на много високо ниво. Не е тук мястото да се правят препоръки, но искам да кажа няколко изречения в направление използване най-рационално изброените току-що дадености.

Проф. Петър Льондев говори за „защитавана от него теза за съществуването на така наречената торлашка общост”. Какво представляват обаче „торлаците”? Какво знаят специалистите и обикновените почитатели на фолклорното изкуство за тази общност? Какви са отличителните белези и спецификата на това изкуство и как можем да го отличаваме в контекста на цялостното фолклорно изкуство в региона на Северозападна България? Съвпадат ли по замисъл името на формацията, съдържанието на репертоара и начинът на неговото изпълнение с фолклорното наследство, което са оставили „торлаците”? Отговорите на тези въпроси вероятно са тема за една цяла дисертация, но в случая са необходими за потвърждаване уникалността и очертаване пътя и бъдещите успехи на тази вокална формация. Необходимо е и едно отделно издание, включващо теоретичен и нотен материал в смисъла на поставените въпроси, за да може да се разширят познанията на настоящите и бъдещите почитатели на този великолепен певчески състав.

Накрая в заключение ще изкажа своите поздравления към участниците и ръководителя на формация „Торлашки напеви” за постигнатите успехи. Ще споделя своето желание този състав да издири и популяризира колкото се може повече автентичен торлашки песенен фолклор. Ще пожелая много и високи успехи в бъдещия му творчески път.