ХИТРЕЦ
ХИТРЕЦ
Бабо Мецо, сам съм в гъстата гора.
Няма мечи стъпки, как да те намеря?
Стига си се крила в тая пещера,
дето вечно властва само мракът черен!
Днес на лоши думи ти не се гневи,
нека да забравим за враждите стари
и ела на слънце - в росните треви,
в цъфналите билки да се отъркаляш.
Докато разчесвам гъстото ти рухо,
ще сънуваш кошер с кехлибарен мед
и преди да стресне дрямката ти бухал,
ще създам в дома ти нов, небивал ред.
Малките мечета във чувал ще сложа.
Но за зимни дрехи чакат три села -
ще ми трябва също топлата ти кожа …
Бабо Мецо, … ти … зад мен ли си била?!
ДАЛИ Е ВЪЗМОЖНО
Да има девойка с лице от симид,
с очи слънчогледи -
дали е възможно?
Дебелите плитки - от едър кромид,
а роклята - от кехлибарено грозде.
От праз лук да бъдат краката й боси,
от ябълки - бузите, с шипкови бенки.
Да има кафяво картофче за нос,
усмивка и зъбки от тиквени семки.
Пропуснах ръцете й - също от праз
и още - гердани от чушки и чесън.
Такова момиче дали е възможно
да има,
но не върху лист и триножник?
- Възможно е! - Вятъра шепне в захлас -
нима не познаваш госпожица Есен?!
ЛЕДЕНИ ХАЛИ
Ледени хали - вихри могъщи,
брулят заспали, сгушени къщи.
Сребърни преспи вятърът трупа -
духне и стресне всяка хралупа.
Зимата вие като вълчица.
Нито луната, нито звездица
смее да блесне точно сега -
призрачна сянка бяга в снега.
Може би някой заек изплашен?
Може би вятър - леден и страшен…
МАСКЕН БАЛ
В гъст, вековен боров лес
първи сняг валя нощес.
Зайо Байо, в нов кожух,
скача през снежинков пух:
- В чест на Снежко чист и бял
тук ще има маскен бал!
Лиса със бръшлянов тел
връзва маска от петел.
Ежко рунтав е наглед,
носи той гърненце с мед.
Малка мишка - плах гризач,
днес е куче - зъл пазач.
Всеки има нов костюм,
правен с много труд и ум,
за да бъде горски крал
в този зимен, маскен бал!
