ИЗ „ВОЛТАЖИ” (1984)
ЗА ТРЕТАТА БУЗА
Ако ударят едната буза,
другата даваш на друг.
Премълчаваш,
свиваш се гузно -
работата да свърши дотук.
Но иде трети плесница да светне
по християнската добрина.
И тъй
като нямаш буза трета,
ти му лепваш една.
ЗА ВЪЛКА И ЗА ДВОРА
(Не е басня)
Ако земята ни
беше бедна,
народът ни - гол и бос,
то вълкът насам
не би погледнал,
не би обикалял за кост.
Ний сме стопани.
Обграден ни е дворът.
Това е нашият капитал.
Но място за вражи гроб,
няма да спорим,
имаме, бог ни е дал.
ЯЙЦЕ
Като се разхождах
из птицефермата
и разглеждах полозите,
ми хрумна мисълта
да снеса яйце.
Яйцето голямо
и жълто
се търкулна
по сламата.
Гледачите бяха изумени.
От ръце на ръце
потегли това яйце.
Бях фотографиран,
интервюиран
и получих
междуселска награда.
После
ми дадоха командировка
в чужбина,
за да разкажа
за опита си.
Написаха се доклади.
Трима професори защитиха
титлите си.
От яйцето не излизаше
ни орел,
ни врабче,
ни кокошка,
ни патица.
То беше запъртък.
Но за това
никой не ме попита.
Аз
станах
прочут.
ОПРАВДАНИЕ
Петелът
се намести на връшника,
поотупа се,
гребена заповдига,
но зърна орела.
Петелът
щеше да изкукурига,
ако не дебнеше
лисицата.
Тогава
реши да извика,
но брадвата
беше на дръвника.
Петелът запремига,
заоглежда се,
слезе от връшника
и не изкукурига.
Денят беше дъждовен.
АМБИЦИЯ
Между два дъба младо стръкче,
когато дойде пролетта,
бе ровило със остро зъбче,
пробило беше през пръстта.
До големците да порасне -
такава беше му целта.
Уви! Небесното пространство
пак взеха техните листа.
ЛИТЕРАТУРНО КАФЕНЕ
Тук гледаме в кафените си чаши,
обивти във тютюневия дим,
какъв процент героите са наши,
как спорните въпроси да решим,
къде се крий съвременната драма,
какъв е поетичният баланс.
Най-хубавите книги все ги няма.
Най-хубавите замисли са в нас.
2000 ГОДИНА
Добре дошло, хилядолетие,
очистило околната среда!
Върти се поетичната планета
без нравствени пороци и ръжда,
без свади и хаплива мисъл…
Небето е избистрено съвсем.
И отношенията ни добри са,
защото помежду не се четем.