ИЗ „ОСТРОВЪТ” (1969)
СЪСЕД
Всеки ден
по стълбището
срещам един мъж да слиза
с пълна кофа смет.
Той ме поздравява
усмихнат.
„Този,
казвам си със завист,
наистина живее.”
ГРОТЕСКА
Най-страшното
у мене беше
животинското.
Вълци го ядоха,
пороци го ядоха,
приятели го ядоха.
Оглозган и оголен
достигнах
съвършеното стъпало
на човека.
ИЗ „ЗА СКРОМНОСТТА”
Най-скромни сред древните
бяха атиняните,
които не пиеха,
които не пушеха
и
за да не бъде обвинен
във еснафство целия град,
подариха
единствения сервиз
от една чаша
на Сократ.