Христина Христова

ОРИС

Небето е посърнало, земята глъхне,
някъде умира цвете…
Над него се навежда дълголетникът
с поклон да го изпрати.
Орисано е старото дърво
над купчинката смет да бди,
за мимолетното да плаче,
да се сбогува с толкова лета,
от ветровете да се брани,
а в зимната протяжна тишина
да чака дълго птиците.
Орисано е старото дърво
да гледа как се движи времето
и с всеки миг да помъдрява.

МЕТАМОРФОЗИ

От сивото кълбо на облака
         дъждът се спуска към земята,
следи дълбае,
        сипе откровения
             и пак на облак се превръща.

Признанията на дъжда
            земята в плодовете си повтаря
и непрестанно се преражда.

ТРАЕКТОРИИ

Дъждът е пътник, който знае
              всички тайни на небето
и греховете на земята
              и всяка скръб
                        Дъждът познава….

Дъждът е мъдър и разказва
              за облака и синята безкрайност,
за мълнията - миг и светлината.
Дърветата попиват всяка дума,
              протягат клони и се извисяват -
обречени на неподвижност,
              дърветата сънуват, че летят….
и стават светли, стават сини,
              ефирно леки и свободни ….

Разказва приказка Дъждът.