Благой Димитров

МАМА ГЛЕДА СНИМКА НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

Мама - моята мила старица,
моята вечна мисъл за село!
Пак е събрала сила и смелост
да прекоси пеш Козарица.

През снегове и през поледица
с нейните нозе подкосени…
Ето я, шета в хола и гледа
снимката на Сергей Есенин.

Момъкът непознат я вълнува.
Спомни й нещо много сърдечно.
Може би собствени думи чува
от песнопойно време далечно.

Сгърбена, сякаш се поклонила,
гледа мама и току рече:
- Колко е хубаво туй момче!
И коя го е майка родила?…

Заслонил се зад топлото рамо,
своето вълнение крия.
После дълго разказвам на мама
за Есенин,
за майка му и за Русия.

КАРЛОВО

Ако трябва да избирам
            родното си място,
            Карлово ще избера.
Заради Балкана, Старият Балкан,
дал гранит и духа на много къщи
и възправил раменете си могъщи
като страж над Розовата долина.

Ако трябва да избирам
             родното си място,
             Карлово ще избера.
Да отекне мъжки пулс в гърдите.
Пил ухания от цветове и сокове,
зареден е с лъвски скокове
въздухът при розите и канарите.

Ако трябва да избирам
           родното си място,
           Карлово ще избера.
Даже ако той не беше надарен
с нищо светло, чисто и голямо.
Стига ми това да казвам само,
че в града на Левски съм роден.

ЧЕЛОТО НА БОТЕВ

Хубаво.
Открито.
Не чело -
Милин камък
под звезда червена!
Все така високо е било,
все така - удобно за мишена.

И неопитен да е стрелеца,
и да му трепери съвестта,
пак не ще е
халостен свинеца
и ще падне точно на целта.

ИНТИМНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Не остана здрава мисъл в мен
от твоята душевна раздробеност.
Събирам
тъжните отломки всеки ден
и верен
на строителната си природа,
изграждам те
от твойте собствени черти,
но те неумолимо се изтичат:
от погледа - добрата светлина,
от дланите - добрата топлина…
Без тях си тъмна и студена.
Смалявам се в очите ти.
Ръката стине върху твоята ръка.
Отивам си и с чувство наболяло
заради теб
на всички ще го кажа:
Жени, жени!
Човек
би трябвало да е археолог,
за да открие нещо оцеляло
                  из вашите развалини!

ВЕЖЕН

На път с приятел ме закука кукувицата.
             Не бой се, каза тя,
             щом още не познаваш самотата.
Планински ручеи промиха мисълта ми.
             Не бой се, казаха ми те,
             щом още имаш чувството за чистота.
Видях летящите черти на първата любов.
             Не бой се, каза тя,
             щом още можеш да обичаш сенките…

Не само сенките.
и дивия козел,
повел невестата си през орляците.
И падналия бук,
чийто паметник са живите дървета.

На Вежен вярвам,
че прекрасното е просто и естествено.
От Вежен пращам
хиляди послания за обич и другарство.
Макар че не веднъж до днес съм бил
безсмислено терзан,
не се заканвам никому
и ничия закана
няма
власт над мене в Тетевенския балкан.